Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Затова ли искаше имената на приятелите ми? - попита тя, внезапно притеснена.

- Нещо такова. Контактите с богатите и известните са винаги полезни, а ако не питаш, няма да ги получиш - пренебрегна той въпроса й. - Твоята тайфа беше пълна с добри връзки.

- Те не са моята тайфа. Не познавам повечето от тях - каза Кали.

- Но всички сте си били училищни другарчета.

- Не съвсем. Срещнах само Пам и Клеми в една школа след училище. Преди това учех в девическо училище с интернат близо до Арброат. Струва ми се, че е било направо преди векове, в един друг свят. Чудя се какво ли си мислят за нашето среднощно бягство.

- Сигурен съм, че го намират за много романтично. Вие, младите момичета, търсите само романтика - засмя се Тоби. - Както и да е, на кого му пука какво мислят те? Ти ще бъдеш добре тук, а освен това си отлична придобивка за мен с великолепния си външен вид и чар. Сигурен съм, че ще си намериш много приятелки и ще ме представиш на много нови хора -усмихна се Тоби, разкривайки блестящите си прави зъби. - Кой може да устои на тази бледа английска роза, когато повечето момичета тук имат груба и загоряла кожа? Хората ще те обикнат, а ти ще ме направиш най-щастливия мъж в града.

Кали реши, че това е доста странно формулиран комплимент. Тя бе повече от стопански актив, беше неговата съпруга. Понякога долавяше в ласкателните му думи известна доза фалш. Сви рамене и се обърна, за да погледне през прозореца, изтощена от топлината и пътуването.

Тоби нае хубаво гари, файтон с един кон, за да минат бавно през Кайро и да разгледат забележителностите му

- Наричат го Париж на Нил - каза той, като посочи изящните каменни сгради, прилични на замъци: банки, театри, жилищни блокове.

Кали виждаше само множество магарешки каручки, редуващи се с големи закрити автомобили, и тичащи във всички посоки мъже, които се опитваха да продават на хората мухобойки и чаши с вода. Във въздуха се носеше остра миризма на тоалетна, тор и гнили плодове, от която й се повдигаше. За миг се уплаши от странността на всичко това. Как изобщо щеше да се придвижва и да обикаля из този екзотичен град?

Сякаш като компенсация за скромното им, лишено от блясък пътуване, те наеха стаи в елегантния хотел „Континентал“ и повечето пъти вечеряха или в градината на покрива му, или в хотел „Шефърдс“ 40. Залата на трапезарията му бе облицована с керамични плочки в мавритански стил и тук Кали за пръв път видя богатите жители на Кайро - космополитна група французи, офицери от армията, и добре облечени британски жени и мъже, говорещи на висок глас и демонстриращи надменни маниери.

- Добре дошла в новия си дом, скъпа. Огледай се наоколо. Никой тук не може да се сравнява с теб. Изглеждаш толкова свежа и непорочна. - Тоби вдигна чашата си към нея за поздрав и Кали се разведри от виното и вкусните ястия. - Ще бъде прекрасно преживяване. Ще обиколим пирамидите на гърбовете на камили, ще плаваме по Нил с фелука, ще танцуваме всяка вечер в клуб „Гезира“ Ще те заведа до пазара „Хан ел-Халили“ Ще гледаме въртящите се суфистки дервиши. Обещавам ти, че ще изживееш невероятни неща.

Всичко беше пред тях - целият им живот заедно - и Кали се усмихна с облекчение, че Тоби я обича заради самата нея, а не заради връзките й. Искаше тя да е щастлива, защото знаеше, че е изоставила всичко, което познава, за да бъде с него. Какво ли мислеха за това Кити и Марта или скъпата й Мейси? Фий сигурно бе бясна и разстроена от бягството й. Прим, Пам и Клеми навярно страшно й завиждаха. Щеше да изпрати картички на всички по някое време, но тази вечер просто щеше да се отпусне и да се потопи в магията на Египет.

Къщата, която намериха под наем, бе модерно бунгало в европейски стил с открита веранда отстрани. Имаше три спални, всяка с кука на тавана за мрежите против комари, които трябваше да спускат всяка вечер, за да ги предпазват. Беше обзаведено с мебели от зелена бамбукова тръстика и възглавници. Хасан вървеше с имота. Той щеше да чисти и да готви, а друг човек се грижеше за градината. В нея на сянка растяха палми, една смокиня, както и много прашни зелени растения, които Кали не познаваше. Цикади пищяха в жегата и имаше мравешка пътека в един ъгъл, който трябваше да се избягва. Хасан я предупреди, че често в храсталаците се свиват змии, но имаше един хамак, където Кали можеше да лежи спокойно и да се възхищава на варосаните стени, боядисани в цвят на бледо кафе, и на кремавите дървени капаци на прозорците на бунгалото. Това беше първият й дом и тя беше толкова горда, докато избираше килим за теракотения под и меки чаршафи за спалнята им от „Сикурел“. От известния универсален магазин купи и памучен плат, от който да си направи тънки ризи и дневни рокли. Единственото разочарование бе, че Тоби никога не беше наоколо, за да я води на всички места, за които бе говорил пред нея, когато пристигнаха в Кайро. Тя не смееше да ходи далеч сама. Нейният френски й вършеше добра работа, но се чувстваше притеснена от оживената суматоха по улиците. Европейските жени, които виждаше в магазините и ресторантите, я караха да си спомня с таен копнеж за Лондон и чаените сбирки в четвъртък.