Лия Флеминг - Пощенската картичка

Церемонията беше кратка - само няколко думи в присъствието на неколцина служители - и те попълниха формулярите с пълните си имена. Кали се развесели, като видя, че съпругът й се подписа като Тобайъс Обадайя Лойд-Джоунс. Тоби не беше особено доволен.

- Никое дете не трябва да бъде обременено с такова име. Да не си го споменала на никого.

Средиземно море беше бурно и Кали се чувстваше зле през половината път; лежеше в малката им кабина и се държеше за корема. Не беше най-бляскавият меден месец, но луксът няма значение, когато си влюбен, мислеше си тя, докато се възхищаваше на брачната си халка. Пътуването им даваше възможност да бъдат заедно, да правят любов и да се разхождат по палубите, загледани в новото си бъдеще.

Сега, като видя оживеното пристанище, пълно с носачи и кораби, колички и пътници, Кали въздъхна от удоволствие. Всичко беше реално, не сънуваше. Предстоеше им ново дълго пътуване с влак до Кайро. Вече усещаше сутрешната жега да изгаря лицето й и тя отиде за шапката с периферия. Почти нямаха багаж. Какво имаха да вземат от Лондон освен дрехи и документи?

Скоро бяха нападнати от уличните продавачи, бутащи в лицата им стоката си, от носачите, от продавачите на напитки. Кали усети, че се паникьосва сред тълпата. Миризмите атакуваха обонянието й, мухите бомбардираха лицето й, а потта се стичаше между гърдите й. Насочиха ги към влака за Кайро, от който предупредително се вдигаше пара - явно вече се готвеше да тръгва. Гледката на големия черен локомотив бе позната и успокояваща. Виждаше се, че и тук има някаква цивилизация, но всичко бе смесица от старо и ново, трамваи и камилски кервани съжителстваха, както и автомобили и магарешки каручки. Жени, облечени от главата до петите в черни покривала, се разхождаха на сянка, а европейски момичета като нея, в къси рокли и цветни шапки, обикаляха с чадъри, за да се предпазват от слънцето.

Тоби отпрати с категоричен жест наобиколилите ги мъже.

- Ако дадеш веднъж на просяците и уличните факири, ще те залеят като потоп. Те не приемат „не“ за отговор.

Настаниха се в купето и се загледаха в морето от ниски шубраци и пясък, докато стигнаха до по-зелената делта, обрасла с високи храсти и палми, и началото на пътя към града.

- Виждаш ли как вилите превземат пустинята. Предградията с техните градини имат огромен потенциал за развитие - посочи Тоби към бунгалата, проблясващи сред жегата в пустинята.

- Тук ли ще живеем? - попита Кали, която предполагаше, че Тоби има дом, в който да се настанят.

- Опасявам се, че не... засега ще бъдем на хотел, но ще започнем да търсим къща и ти ще я обзаведеш по свой вкус - отговори той.

Кали се усмихна и се опита да прикрие разочарованието си. Пътуваха цели три седмици и всичките й дрехи бяха мръсни и смачкани. Не така си бе представяла пристигането им, но имаха достатъчно време, за да започнат новия си живот тук, а и бе твърде горещо, за да припират. В хотела щеше да има баня и пералня, както и готова вечеря. Щеше да си даде време, за да се приспособи към топлината и града. Да живееш с Тоби, не беше точно това, което бе очаквала. Той беше неспокойна душа, постоянно крачеше по палубата, пишеше писма, за да се представя на разни важни хора, палеше цигара след цигара. Никога не поглеждаше книга или вестник, с изключение на бизнес страниците, където следеше курса и новините от борсата. Останалите заглавия ги пропускаше. „Толкова е посветен на работата си“, мислеше си тя с гордост.

Живееха от нейните спестявания. Тя бе изтеглила от банковите си сметки всяко пени, което можа, без да предизвиква подозрение. Дори се наложи сама да си купи венчалния пръстен, тъй като бяха похарчили твърде много за скъпи ястия и за престоя си в хотела в Марсилия. Тоби обеща, че ще й се реваншира, когато пристигне в офиса.

- Очаквам с нетърпение да се запозная с твоите колеги - каза тя.

- Винаги съм работил сам, но имам полезни контакти в града и по клубовете.

- И така, какво точно правиш тук? - Кали осъзна, че знае твърде малко за професионалния му живот.

- Помагам на хората да намерят добри инвестиции в имоти и земя.

Тя беше озадачена.

- Мислех, че се занимаваш с инвестиции - като брокер?

- О, аз съм брокер. Инвестирам в мечтите на хората да забогатеят, като влагат пари в земя в чужбина с обещанието за добра възвращаемост. Извършвам покупко-продажби за други хора, които не искат да се знае точно колко са богати и от какво се интересуват. Получавам комисиона, когато запознавам клиенти с други клиенти, такива неща.