Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Нямам време да споря с теб сега. Ако ще излизаш, се увери, че си заключила, и не забравяй да посетиш Мейси.

Не последва отговор.

Когато по-късно Фийби отиде в школата, за да смени Кити до леглото на Мейси, откри всички, събрани там и взрени разтревожено в лекаря.

- Няма да издържи още дълго. Отслабва с всеки изминал час. Краката й са студени. Дадох й още една доза от лекарството. Време е да се сбогувате - посъветва ги той.

Всички приседнаха един по един на леглото на Мейси, разговаряха с нея така, сякаш тя можеше да ги чуе. Били беше облян в сълзи, а и Джем явно също бе плакал. Кити се държеше с обичайната си професионална сдържаност, но лицето й бе пребледняло и напрегнато от емоция.

Фийби си припомни колко мила бе Мейси с нея, когато бе дошла в апартамента й, гърчеща се от силни родилни болки, в деня, след като чу, че Артър е бил убит. Как приятелката й я бе опознала в онези най-мрачни времена, как бе държала бебето и бе опазила тайната й. Кити и Мейси й бяха като сестри, сестрите, които тя никога не бе имала.

- Дали Каролайн се е обаждала днес? - попита тя.

- Ако го е направила, не се е отбивала тук. Може би ще се обади по-късно - предположи Кити. - Тя винаги е била много привързана към Мейси.

Не беше типично за Каролайн да пренебрегва задълженията си, но тя не беше на себе си, помисли си Фийби. И все пак щеше да съжалява, че не се е сбогувала с Мейси.

Мейси си отиде в ранните часове на нощта, без много шум и суетня, само едно внезапно и дълго издихание - и след това нищо. Кити направи всичко, което бе необходимо. Приготви я нежно така, както само медицинските сестри знаят. Седяха в стаята на персонала, пиеха чай и си спомняха. Били и Джем закараха Фийби до дома й и тя влезе вътре, като внимаваше да не събуди неблагодарната си дъщеря. Просна се напълно облечена в леглото и проспа оживените и шумни от движението навън сутрешни часове. Едва когато вдигна щорите, видя плика върху тоалетката си. Вътре беше една от нейните стари рекламни пощенски картички със снимка от театъра.

С Тоби решихме да се оженим в чужбина - със или без твоето съгласие. Взех това,

което ми трябва, така че не идвай да ни търсиш. Така е най-добре за всички. Не се

притеснявай, ще ти изпратя картичка от пирамидите.

Кали

Фийби влетя шокирано в стаята на Каролайн. Леглото й бе оправено, гардеробът -полуотворен и разкриващ празни закачалки. Кожения й куфар го нямаше, чекмеджетата бяха изпразнени припряно, паспортът й липсваше от инкрустираното със седеф ковчеже. Това бе демонстративно бягство, предназначено да предизвика максимална болка. Коя майка би искала да й бъде отказана възможността да участва в подготовката за сватбата на собствената й дъщеря? Каролайн не би могла да заяви по-ясно позицията си и факта, че се отрича от нея. Може би, ако Фийби бе проявила повече такт, ако разполагаше с повече време, всичко това би могло да бъде предотвратено. Сега вече бе твърде късно. Зачуди се дали някога ще изплати в пълен размер цената за това, че е прикрила раждането на дъщеря си. „Така е, когато няма баща, който да я защити и да я посъветва.“ Беше объркала всичко, грижейки се сама за нея.

Фийби се отпусна на пода и се разплака, отпуснала глава на студеното легло на Каролайн. Ръцете й мачкаха с копнеж копринената завивка.

- О, ти глупаво, глупаво момиче - проплака тя. - Не след дълго ще откриеш, че лежиш в легло с пирони. Кой ще ти помогне тогава?

39Печено пиле (фр.). - б. пр.

„Мари-Соланж“ стигна до Александрия и се насочи към пристанището. Кали се бе надвесила над перилата и попиваше жадно странните гледки: мъже се суетяха, облечени в прилични на нощници дрехи, и притичваха, натоварени с навити въжета; други носеха кошници с различни стоки и се готвеха да връхлетят пътниците.

- Най-сетне! - извика Каролайн, когато Тоби сложи ръка на рамото й.

- Добре дошла сред чудесата на Ориента, мисис Лойд-Джоунс.

Кали не можеше да повярва на всичко, което се бе случило през последните седмици. Беше като някаква екзотична мечта: бягството посред нощ с вечерния ферибот до Булон, на сутринта с влак до Париж и след това нататък към Марсилия. Нямаше спокойно пътуване с кола на юг, тъй като клетият Тоби в бързината бе забравил шофьорската си книжка. Тя нямаше нищо против неуютните места за спане, които намираха. Всичко беше ново и вълнуващо с Тоби, който я водеше през Франция като отвързан бик, запътил се към свободата. Наеха евтини стаи на пристанището, докато намерят кораб и капитан, който се съгласи да ги венчае срещу заплащане. Купиха й златна венчална халка и Тоби обеща да й намери красив пръстен, когато стигнат в Кайро.