Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Но е много далеч от дома. Дълго пътуване, седмици на борда на кораб - напомни Фийби.

- Ах, вече се говори за редовен въздушен полет с Кралските авиолинии. Светът става все по-малък, мис Фей. Ето защо тези инвестиции са добра идея за бъдещето.

- Да не се опитвате да ми продадете нещо, млади господине? - засмя се насила тя.

- Фий! - прошепна възмутено Каролайн.

- Разбира се, че не, мис Фей. Не бих си и помислил да се възползвам от тази среща за подобно нещо. Просто ентусиазмът ми ме увлича.

Той се усмихна, но Фийби разпозна нетърпението, проблясъка на неудовлетвореност в неговата полуусмивка. Очите му бяха присвити и както примигваше, й напомни за вързаните соколи, които бе виждала в Далраднор. Стомахът й се обърна. Каролайн беше заслепена от чара му, но с Фийби не беше така. Той бе прям и учтив, но тя усещаше стоманените нокти, обвити в кожена ръкавица. Беше видяла достатъчно от мистър Лойд-Джоунс за един следобед.

- За съжаление, имам уроци в четири часа. Обядът бе прекрасен и много се радвам, че най-накрая се запознахме. Дадохте ми много поводи за размисъл, мистър Лойд-Джоунс.

- Тоби, моля - каза той, като стана, за да я изпрати.

- Всичко с времето си... аз съм доста старомодна и не съм свикнала да преминавам толкова бързо на малки имена с хората. Ние почти не се познаваме.

Тя направи изящно излизане от сцената, като се насочи към дамската тоалетна, но Каролайн се спусна след нея.

- Как може да си толкова груба?

- Не съм била груба, просто откровена. Този човек се опита да ми продаде акции в някакви безумни схеми в пустинята.

- Няма такова нещо. Просто искаше да знаеш какво работи.

- А ти каква работа имаш с него? - тросна се Фийби.

- Аз го обичам и искам да се омъжа за него - отвърна Каролайн.

- Той предложил ли ти е?

- Не, но скоро ще го направи.

- О, Каролайн, твърде си млада за подобно обвързване. И не знаеш нищо за него.

- Знам достатъчно, за да съм наясно, че не мога да живея без него, и аз няма да...

- Нека да обсъдим това по-късно. Сега не е моментът. Ако те обича, той ще изчака, докато станеш на подходяща възраст. Трябва да придобиеш повече опит с мъжете.

- Ти не си имала такъв.

- Беше различно. Имаше война. Всичко става много по-бързо по време на война. Да бъдем разумни. Не искам да развалям първия ти опит, но бъди внимателна или тази връзка ще приключи със сълзи.

- Ти просто ревнуваш, защото имам това, което ти никога не си имала. С Тоби се обичаме и не искам друг мъж - тросна се злобно Каролайн.

- Виждам, но изчакай, скъпа, моля те. Хората се променят. Има нещо в него... Не съм сигурна, но... - Фий полагаше усилие, но не можа да се сдържи.

- Не желая да слушам повече.

Каролайн излезе от гардеробната и затръшна вратата. Фийби остана там и имаше чувството, че ще повърне. „Защо нещата между нас винаги се объркват? Дали някога ще оправим всичко това?“

- Всичко наред ли е? Изглеждаш притеснена - каза Тоби, като скочи да я посрещне. - Леля ти е доста силна жена. Надявам се, че не съм прекалил... - Той спря и изчака да види реакцията й.

- Не, тя е добре. Да не говорим за нея. Наистина ли имаше предвид всичко това - за Египет, за клубовете и съпругата?

- Защо, да не би да си доброволка за позицията? - усмихна се той.

- Ако е свободна - усмихна му се тя в отговор. Гледаше право в него, докато краката им се докосваха под масата, а ръката му бавно се обвиваше около бедрото й.

- Бих искал да изпитам кандидатката, за да видя дали отговаря на стандартите.

- Хайде да отидем тогава в стаята ти и ще ти направя демонстрация.

Част от нея се удивляваше как може да говори такива неща, но с Тоби нямаше задръжки. Не искаше да се връща в студиото и да се изправя пред лицето на леля Фий, със свитите й устни. Не искаше да губят от ценното си време заедно, особено щом имаше поставена предпазна гумена спирала. Какво би казала майка й, ако разбереше, че е ходила на Харли стрийт, за да й я сложи лекар? С Тоби не искаха да рискуват. Той беше изкючително внимателен и изчака търпеливо, докато тя не взе мерки да се предпази от забременяване. Беше толкова внимателен, купи й красиво бельо от прекрасна коприна, което да носи само за него. Пазеше го в стаята му с огромни огледала в хотел „Кавендиш“, но той не предприемаше нищо и тя вече бе започнала да мисли, че нещо не е наред.

Въпреки че биологията от училище й бе полезна, тя не би могла да я подготви за шока от ласките на силното мъжко тяло. Той я галеше и проникна в нея с такъв финес и умение, че тя почти не усети кога загуби девствеността си. Нямаше търпение да се върнат в стаичката му и да експериментират още. Мисълта, че е негова жена, бе прекрасна. Как смееше Фий да казва, че не му вярва? Беше я обсипал с подаръци, с дрехи, пиеха и вечеряха, докато тя не се опиянеше от желанието да почувства тялото му в своето.