- Ето ни тогава - и двамата сме със свободни сърца и търсим забавление. - Този път той улови погледа й и остана така доста дълго. - Ти си много привлекателна млада дама и мисля, че знаеш какво искаш... И как да го получиш.
Кали усети, че й става горещо, и тръпка на напрежение премина през тялото й, когато той се протегна, за да докосне ръката й.
- Трябва да те видя отново. Не тук, на вечеря. Има едно място, където знам, че можем да хапнем на спокойствие, без да следят всяко наше движение.
- Трябва да попитам леля Фий. Живея с нея на „Мерилбоун“ - отвърна тя.
- Тогава ще дойда и ще се срещна с нея. Тя може да провери документите ми, дори банковия ми баланс, ако нещо я притеснява.
Сега той я притесни.
- Сигурна съм, че тя ще се съгласи, и да - бих искала да вечерям с теб.
- Значи е уредено. Ще се срещнем и можем да отидем да напазаруваме. Би могла да ми помогнеш да избера някои неща за новия ми апартамент. Той все още не е готов, така че засега съм наел стая в хотел. Не съм сигурен кога ще се върна обратно към жегата и праха на Кайро. Зависи... имам още няколко срещи. Хайде, нека да танцуваме, имаме цяла нощ...
По-късно я качи в таксито с обещание да се срещне с нея в сряда на Бърлингтън аркейд.
- Лека нощ и бъди добро момиче. - Усмихна се и я целуна по бузата. - И просто за твоя информация... Много се радвам, че дойде тази вечер.
Кали се прибра у дома като в сън. Никога не беше срещала мъж като Тоби: изискан, богат, светски, но и очарователен. Той не й се бе натрапвал по никакъв начин. Беше я накарал да се почувства специална и желана и тя нямаше търпение да го види отново.
36Коктейл с джин, черешово бренди и сода. - б. р.
37Забележка, свързана с английския израз Not Safe in Taxis (N.S.I.T.). Използван е от дебютантките и майките им за мъжете, които не са имали добро поведение с младите дами и не е можело да им се вярва да ги придружават до домовете им с такси. - б. пр.
38Нали така? (фр.) - б. пр.
Фийби забеляза промяната у Кали след онази първа вечер с приятелите й в „Клуб 400“. Бузите на дъщеря й бяха поруменели и тя започна да обръща по-голямо внимание на външния си вид, следваше модата. Момичето в килт и гумени ботуши беше изчезнало. Тя отиваше в града и се връщаше с изискан копринен шал в приглушени пастелни нюанси, изключително елегантен и скъп. Ходеше на вечеря с тайфата си и танцуваше в „Посолството“ и „Флорида“ - нощни клубове, за които Фий бе чувала, но никога не бе посещавала. Приятелите й бяха от добри семейства, с имения в провинцията. От вида, който винаги беше искала за дъщеря си, и знаеше, че тя не им отстъпва нито по външен вид, нито с уменията и познанията си. Инвестицията в образованието на Кали най-накрая се отплащаше, което я ободряваше в момент, в който школата „Гибънс“ бе в криза. Мейси вече беше прикована на легло и непрекъснато се нуждаеше от медицинска сестра. Шумът от балната зала трябваше да бъде заглушен, за да не я безпокои. Сърцето на Фийби беше изпълнено с ужас.
Кали работеше добре в офиса, създаваше ред от хаоса. Никой не знаеше какво ще се случи след смъртта на Мейси. Фий се надяваше, че ще успее да продължи договора за наем, тъй като класовете бяха пълни, но все още се страхуваше от загубата на старата си приятелка и от края на една епоха. Поне Каролайн не се мотаеше наоколо безцелно. Тя почти не се прибираше у дома и нещо в нея караше Фийби да подозира, че може да е влюбена.
- С кого ще бъдеш тази вечер? Не разбрах името му - опита се да подпита небрежно един път.
- Не съм казала, че е мъж, нали? - изчерви се Каролайн.
- Не бъди толкова шокирана. Нямам нищо против, ако имаш специално момче. И аз съм била млада. На твоята възраст срещнах Артър, а и все още не съм съвсем изкуфяла - засмя се Фийби, но Кали се напрегна.
- Не е момче. Казва се Тоби и е от Уелс, но скоро ще заминава в чужбина... в Египет.
- Да не е войник... офицер?
- Не, бизнесмен е. Инвестира в развитието на компании.
- Звучи важно. Защо не го поканиш на чай някой ден?
Фийби все още се опитваше да звучи небрежно, но беше наясно, че това е стъпка напред за Каролайн.
- Не съм сигурна. Той е много зает. Хубав е, добре изглежда и аз го харесвам много.
- Виждам, че си доста увлечена. На колко години е?
Каролайн извърна поглед.
- По-голям е от мен, разбира се, но възрастта не е от значение, нали?
- Зависи.
Фийби усети трепет на безпокойство. Каролайн беше уклончива за възрастта му. Тя беше млада и неопитна и Фийби се надяваше, че не се е увлякла по мъж с много по-голям житейски опит от нея.
Читать дальше