Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Не съм те виждал тук преди - отвърна Тоби, оглеждайки я с интерес.

- Срещнах Клеми и Пам в училище в Белгия. Това място е невероятно, а музиката е страхотна.

Кали се опита да звучи небрежно, но не й се получи. Тоби изглеждаше като у дома си в затъмнената обстановка на клуба, докато тя се чувстваше като натрапник. Беше по-възрастен от хората в нейната компания - най-малко на тридесет, ако се съдеше по бръчките на лицето му.

- Това е Пърл, тя е част от оркестъра.

Момичето с кожа с цвят на кафе и големи черни очи се усмихна на Кали.

- По-добре да тръгвам. Скоро ще пея - извини се тя. - Чао, скъпи Тоби. - Целуна го по устните.

Кали се опита да се отдръпне, но Тоби й препречи пътя.

- Ще танцуваш ли с мен? Изглежда, че партньорът ти те изостави.

Без да дочака отговор, я поведе в куикстеп и обувките й се плъзнаха по пода. Водеше я с лекота и тя се отпусна, когато осъзна, че той знае какво прави.

- Значи не си свикнала с блясъка на Лондон, така ли? - попита Тоби.

- Предпочитам Шотландия, имаме къща там. Но леля ми е зле, тя има училище за танци, така че се опитвам да помагам в офиса по малко.

Знаеше, че дърдори нервно, като същевременно се опитваше да не се спъне. Тоби миришеше на афтършейв, на тютюн и на нещо богато и вълнуващо, което тя не можеше да определи.

- Музиката тук е най-добрата в града и клубът е страхотно място за срещи. Жалко, че не мога да идвам много често.

- Памела каза, че работиш в чужбина - вметна Кали.

- Така ли каза? Идвам и си отивам, помагам на хората да инвестират в разработването на проекти. Всъщност в момента се опитвам да дам тласък на развитието в Кайро, по поречието на река Нил. Надяваме се да се разраснем. Трябва да поговоря с братята й...

- Египет - колко прекрасно. Чела съм много за Тутанкамон и гробниците на фараоните -опита се да го впечатли Кали с ограничените си познания по темата.

- Трябва да яздиш камила и да видиш пирамидите по изгрев, когато слънцето е надвиснало над пустинята, за да получиш реална представа за гробниците - отвърна Тоби, загледан в нея.

- Наистина бих искала да се насладя на това. Виждала съм Монблан и Айфеловата кула, но не и нещо подобно. Ти си късметлия.

Кали се наслаждаваше на всяка секунда от танца в силните му ръце. Беше жалко, че музиката трябваше да свърши.

- Нека се настаним и ще получиш питие - предложи той.

- Наистина трябва да се върна при другите - каза тя, осъзнала, че е въпрос на възпитание да остане с групата си. Но вниманието, което той й оказваше, бе много съблазнително. Почувства се поласкана, че такъв мъж иска да си говори с нея. - Добре, но само едно питие. Благодаря.

Той намери тих ъгъл и празно сепаре, след това отиде до бара за бутилка шампанско. Клеми се възползва от случая, за да се отбие при нея.

- Ето пак, грабна най-добрия улов в залата тази вечер. Как го направи?

- Какво съм направила? - прошепна Кали. - Само ще пием по едно питие. Той е малко стар за мен.

- Глупости. Хубаво е да има някой, който знае какво прави. Не сме го виждали тук от векове. Удари джакпот. Днес е тук, утре го няма - такъв е Тоби, така че му се наслади, докато можеш... и ще ни разкажеш всичко в четвъртък.

Кали не знаеше какво става. Тя беше дошла само да танцува, а не да си хваща първия мъж, който я покани на танц, но Клеми беше права. Тоби умееше да я кара да се чувства специална. Сети се за малката си романтична връзка през лятото. Този мъж едва ли имаше майка, която да му диша във врата. Но пък можеше да е женен. Лойд-Джоунс изглеждаше твърде идеален, за да е истински, и тя трябваше да открие недостатъците му. Когато той се върна с шампанското и чашите, Кали започна с усмивка разпита си.

- Имаш ли семейство в Лондон?

- В Уелс. Моите родители се пенсионираха и се оттеглиха в къщата си в провинцията, за да водят по-спокоен живот. Аз съм единственото им дете - каза той и потупа цигарата си в златната табакера.

- Значи още нямаш собствено семейство?

- Мили боже, женен, аз... все още не. Трябва да намеря подходящото момиче. Те продължават да ми бягат - разсмя се с плътния си гърлен смях, докато я гледаше право в очите.

Кали добави, като се чувстваше глупава, задето е задала твърде очевидни въпроси:

- Не исках да кажа...

- Права си, хората трябва да се проверяват. - Огледа се. - Кой знае какви мрачни малки тайни се крият в тълпата тази вечер? Сега сигурно някой млад жребец те следи с поглед.

- Божичко, не - отвърна тя малко прекалено бързо. - Има достатъчно време за всички тези неща с пръстените и обвързването... Аз съм само на осемнадесет години.