Лия Флеминг - Пощенската картичка

начинаещи в следобедните часове в училището и се чудех дали ще можеш да ни помогнеш.

- Знаеш, че имам два леви крака - небрежно отхвърли предложението й Каролайн и хвана някакво списание.

- Не... просто в офиса, с телефона, таксите... Там цари пълен хаос...

- Никога не съм вършила секретарска работа - отвърна Каролайн, без да прояви и грам интерес към новините на майка си след толкова много време.

- Бързо ще свикнеш, само за няколко седмици е, докато има работа. Всички искат да научат нови танци за баловете през Сезона.

- А Далраднор? Прими трябваше да ми дойде на гости.

- Каролайн, беше в чужбина в продължение на шест месеца. Ваканцията не ти ли беше достатъчна?

Фийби не искаше да бъде остра, но момичето трябваше да научи, че има време за игра и време, когато трябва да се помага. Не беше добре за нея да се мотае наоколо, без да върши нищо.

- О, разбирам, трябва да си платя дълговете. - Каролайн се изправи и тръгна към кухнята. -Ще се върна веднага с лопатата и метлата.

Двете вече се бяха спречкали.

- Можеш да отидеш там за една седмица, ако е наложително, но наистина ще помогнеш на Мейси, ако можеш да отделиш част от времето си. Тя не е добре и Кити е доста притеснена -обясни Фийби.

Каролайн се обърна.

- Защо не ми каза веднага? Какво не е наред?

- Женски проблеми, малък тумор. Изрязаха всичко, но тя е много изтощена. Били прави всичко възможно, за да я покрива, но Кити се страхува, че може да се наложи и друго лечение.

- Съжалявам, клетата Мейси. Защо не ми каза? Винаги научавам последна важните неща. Разбира се, че ще помогна, но не очаквайте от мен да танцувам.

Фийби въздъхна с облекчение, че ще има още един човек на борда, за да помогне. Мейси имаше рак, и то лош - никой, с изключение на Кити, не искаше да се заеме с лечението й.

„Що се отнася до другите служители, казваме им, че просто страда от проблеми с червата. Мейси трябва да си почине и да не се движи много, бе доверила Кити на Фийби. Ще води часовете си седнала. Сигурна съм обаче, че ракът се е разпространил. Лицето й е хлътнало, кожата й е жълтеникава. Ще трябва да я прикриваме, доколкото можем.“

Фийби не можеше да понесе мисълта да загуби Мейси. Били Демейн правеше всичко възможно, за да поддържа работата, самата Фийби също бе на почти пълно работно време. Би било добре Каролайн да е част от бизнеса - имаше вероятност тя да го продължи някой ден. Ежегодното посещение в Далраднор беше лукс, който не можеха да си позволят тази година. Старата къща беше в безопасност в ръцете на нани Айбел и дъщеря й, Мима Джонстън. Имението можеше да почака. Каролайн бе прекарала цяла година в забавления и игри; сега беше време да се захване за работа.

Училището по танци „Гибънс“ беше точно до Кенсингтън хай стрийт, в голяма къща, която бе виждала и по-добри дни, но все още имаше бална зала на първия етаж до величественото стълбище. Тя се използваше като студио, стените й бяха покрити с големи огледала с позлатени рамки. Имаше дъбов под, който миришеше на байц, както и стенки покрай двете страни, така че професионални танцьори можеха да наемат помещението в сутрешните часове. Преддверието беше съблекалня, а бившата библиотека - офис и стая за персонала.

Фий не се бе шегувала, когато й каза, че цари истински хаос. Имаше сметки и писма, натъпкани в чекмеджетата на бюрото; сметки бяха закачени и по стената; преливаше от неотворена поща; купища театрални списания събираха прах; чаши за кафе бяха мухлясали; паянтовата пишеща машина и телефонът върху голямото, тапицирано с кожа бюро бяха опръскани с направо древни петна чай. Чайник и кутия с натрошени бисквити довършваха обзавеждането в офиса. От Кали се очакваха чудеса. Не би могла да се озове на по-различно място от елегантността на шато „Грутен“ и ленивото лято край езерото. Каролайн се усмихна, спомняйки си за яда, който изпитваше към флиртаджията Феран, докато не получи извинителното му писмо. За малко да го хвърли неотворено в кофата за боклук, но беше любопитна да види как ще се опита да извърти позорното си бягство.

Съжалявам, че напуснах, без да кажа и дума, но не можех да слушам маман и минута повече. Знаех, че ще те нападне хапливо. Тя не може да приеме, че имам собствен живот, както и свои приятели, които харесвам, вместо нейните. Не съм сгоден за никого, нито пък имам намерение да се женя скоро, но тя винаги иска да наложи волята си над нас. Брат ми Карел избяга от нея и влезе в Семинарията, тя накара Жан-Люк да постъпи в армията. Що се отнася до мен, аз се надявам да уча в чужбина, така че от сега нататък маман ще трябва да прави планове само за себе си. Моля те да ми простиш, че те оставих да се сблъскаш с нея и разочарованието й, но беше по-добре, че си тръгнах. Някой ден тя трябва да разбере, че един родител не може да принуди детето си да живее живота, който той иска за него. Наслаждавах се искрено на тези два прекрасни дни с теб. Надявам се да се срещнем отново.