Лия Флеминг - Пощенската картичка

Тя се надигна смаяна и го отблъсна.

- Различно е да се целуваш така - каза Феран. - Но аз не трябва да се възползвам от теб. Не е честно... ти си наша гостенка и... - Извърна се настрани, докато говореше.

- Защо да не е честно? - Сега Кали не искаше да спрат да се целуват.

- Хайде, нека да се връщаме. Не искаме да разкрият нашата тайна.

Яздиха заедно мълчешком, като се разделиха точно преди да влязат в обсега на замъка.

- Утре ще се поцелуваме още малко, нали? - усмихна й се той и махна с ръка, докато я оставяше да се прибере сама.

Кали имаше чувството, че се носи върху облак от топъл въздух, преживяваше отново и отново в съзнанието си страстната целувка, първата й целувка, и си мислеше, че иска да се целува с него завинаги.

- Пак закъсняхте, мис Бордман. Къде бяхте? - скастри я графинята, когато Кали се прибра в замъка, но Феран, който тъкмо влизаше през вратата, й се притече на помощ.

- Тя беше на езда с мен.

- Така ли? Отидете и се преоблечете за вечеря - нареди мадам, после се обърна към сина си. - Искам да говоря с теб...

Кали се втурна нагоре по стълбището. Тази вечер щеше да се облече внимателно, нищо прекалено дръзко или твърде оскъдно. А като жена, току-що целуната от красив мъж. Останалите бяха заети да се контят и за пръв път банята беше празна. Тя се надяваше, че ще има достатъчно количество топла вода, за да се накисне бързо във ваната и да вземе назаем от розовото масло, което стоеше отстрани на перваза.

Ползването на ваната беше лукс и Кали се отпусна, очаквайки с нетърпение да види Феран отново. Този мъж бе променил нейния свят на момичешки мечти и бе събудил женските й желания. Ако я целунеше отново на лунната светлина и обвиеше с ръце тялото й, как щеше тя да устои на страстта?

Последва кратко почукване на вратата и графинята влезе с буреносно изражение.

- Облечете се, Каролин. Ще говоря с вас. Сега.

Кали скочи от ваната и грабна една хавлия с ясното съзнание, че жената се е втренчила в голото й тяло. Увита само в кърпата, я последва по коридора към кабинета й.

- Млада госпожице, това трябва да спре... тази глупост! - Графинята посочи един стол зад бюрото си. - Вие сте млади, и двамата сте все още деца, твърде млади за тази глупост. Не ще допусна да правите мили очи на сина ми и да го карате да дава обещания, които той не може да спази.

Кали седна, без да разбира напълно яростния ураган на скорострелния френски.

- Моля? - осмели се да попита тя.

- О, забравих, че говорите френски като белгийска селянка. Синовете ми не са за хора като вас. Вие сте англичанка и протестантка. Ние сме католици. Той е от благороден произход, а вие, доколкото знам, сте дъщеря на актриса, без баща или знатно семейство. Недопустимо! Трябва веднага да се сложи край на това. Феран е сгоден за дъщерята на братовчед ми, Албертина д’Орлан. Той знае какъв е дългът към семейството му. Не мислете, че това е първият път, когато очите му го подмамват. Аз не водя млади момичета в тази къща, за да се опитват да съблазняват синовете ми. Водя ви тук, в своя дом, защото покривът е за ремонт и имам сметки за плащане. А не защото искам да съм изложена на шумното ви бъбрене и неприятното ви поведение. Разбирате ли какво ви казвам? - изкряка тя, докато размахваше ръце във въздуха.

Кали кимна шокирана, не можеше да изрече и дума, за да се защити или да отрече обвиненията, отправени към нея с такава отровна злоба. Значи той бе играл тази игричка с всяка групичка нови ученички? За него тя беше само момиче за забавление, просто играчка? Как можеше да предава годеницата си, ако това бе истина? Прилоша й от неговата жестокост.

- Вървете и се облечете - изсъска графинята.

- Може би ще е по-добре, ако не идвам на вечеря - предложи Кали.

- Ще дойдете и ще се държите като истинска непоклатима англичанка. Не казвайте нищо и не правете сцени, за които по-късно ще съжалявате.

Кали побягна обратно към спалнята. Всички момичета бяха изчезнали и тя сама оправи роклята си, с треперещи ръце разпусна плитките, така че косата й да падне свободно върху раменете на меки, виещи се златисти къдрици, изсветлели на места от слънцето. Преглътна сълзите, все още неосъзнала напълно какво точно е станало в кабинета. Сега трябваше да слезе по стълбището с високо вдигната глава и да не дава възможност на Феран да разбере, че знае за неговата малка игра. Събра всичките си сили, изпъна назад рамене и излезе от стаята.

Всички вдигнаха глава към нея при влизането й. Графинята седеше начело на масата. Както обикновено бе самото очарование.