Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Трябваше да отида в академията на мис Потър, най-доброто училище в Щатите за довършителни щрихи в образованието - каза Ванеса. - Но после се разбра, че не могат да ме приемат - сподели тя. - Имам неподходяща фамилия. Грийнберг или Коен не се допускат в училището, затова папа реши, че в Европа ще бъде по-добре. Тук ми харесва... е, не е съвсем...

Всички се засмяха, осъзнавайки, че тази откровеност поставя началото на сближаването им.

- Мислите ли, че ще успеем да се дипломираме? - попита Ванеса.

Другите момичета погледнаха към Кали като към извор на знания, сякаш беше техен водач -често ставаше така, особено когато имаха проблеми в езиковите курсове. Сякаш отново бе в „Сейнт Маргарет“

- Първо ще трябва да вземем изпита за газели - каза тя и всички се разсмяха.

Няколко седмици по-късно поувехналото величие на замъка получи нова преоценка с неочакваното пристигане на един от синовете на графинята. Той се появи на масата за хранене в смокинг и буквално плени всички момичета с галския си чар. Имаше тъмна къдрава коса, огромни сиви очи и заразителна усмивка, която наелектризира въздуха. Шест чифта очи се втренчиха в този Адонис с обща въздишка.

- Mes enfants 30 , това е моят син, Луи-Феран, за когото знаех, че е в Ардените, но сега е във ваканция. Учи в университета. - Той се усмихна на всяка от тях и Кали се постара да не се изчервява. - Ванеса, Адел, Софи, Клеманс, Памела и Каролин... - продължи графинята, като представи всички по ред.

- Enchante 31- каза той с дълбокия си глас.

Когато се върнаха в стаята си, Ванеса се престори, че припада.

- О, какъв невероятен мъжкар!

- Мисля, че тя го направи нарочно, за да ни предизвика. Нищо не поражда толкова много вълнение в кокошарника, като появата на красив мъжки индивид. Погледнете се само, пърхате с мигли, изчервявате се... Той е само един студент - каза Кали.

- Е, и? - попита Памела. - Какво лошо има в това да упражним чара си върху него?

- Обзалагам се, че ще го докопам първа - прошепна Клеми.

- Всички можем да пробваме и да видим коя ще го спечели - добави Ванеса.

На Кали й дожаля за Феран. Беше се върнал у дома за ваканцията само за да попадне сред групичка изгладнели за любов и внимание момичета, които тръпнеха в очакване да бъдат забелязани.

- Гласувам да оставим клетото момче само. Той изглежда така, сякаш иска тишина и спокойствие, а не да му се досажда. Доверете ми се.

- Не бъди толкова тесногръда, Кали... Мис Добро момиче. Както и да е, една по-малко за състезанието - изсмя се Ванеса. - Върви да си четеш книжката.

Кали нямаше нищо против да бъде излишната. Момичетата бяха гладни за внимание и Феран щеше да е единственият обект на интереса им. Прииска й се да го защити. Мадам имаше навсякъде позлатени сребърни рамки със снимки на синовете си. Всеки можеше да се досети, че тя не би оставила чуждестранните момичета да крадат от времето, което би могла да прекара с прекрасното си момче.

Два дни по-късно Кали оседла един от конете на училището и излезе навън да поязди в горичката и по пътя към другата страна на езерото, намиращо се в задната част на имота. Стана топло, така че тя върза Алфонс и свали обувките и чорапите си, за да се разхлади във водата, и запляска с крака, както правеше някога в Далраднор. Внезапно движение зад едно дърво я стресна. Ако някой я бе последвал? За миг се закова на място, но след това Феран излезе от сянката, следван от коня си, като носеше нещо в ръка.

- Pardon, mademoiselle... je vous en pris... 32 Мисля, че това принадлежи на Алфонс. - В ръката си държеше подкова. Тръгна към чакащия на сянка кон. - Bien sw. Разбира се... Загубил я е по пътя.

- По-добре да го прибера обратно в конюшнята... съжалявам.

Кали бе смутена, че са я хванали да си играе във водата като дете.

- Надявам се, че не е пострадал?

- Не, той е добре - заслепи я с усмивката си Феран. - Наслаждавате ли се на престоя си тук? Маман може да бъде много... как да се изразя... взискателна.

- Не се притеснявайте, имам план за бягство - разсмя се, като се сети колко близо беше до семейство Ван Хуг. Разказа за Марта и как тя е била нейна бавачка. - Баща ми е загинал по време на войната, в битката при Лебьоф.

За пръв път говореше открито за Артър Сетън-Рос, особено с непознат, но някак й дойде естествено, отвътре.

Феран говореше отлично английски, а тя го шокира, като упражни малко своя фламандски.

- Не позволявайте маман да ви чуе, Каролин. Тя е толкова горда, че е французойка. Баща ми беше фламандец. Аз предпочитам да се определям като белгиец.