Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Само да ви кажа, че една мокра мишка влезе през кухненската врата. Дадох й топла супа и ролца и я сложих в леглото с гореща грейка. Мисля, че момичето няма нужда от повече лекции тази вечер. По-добре да се наспи. Да ви донеса ли нещо за пийване, сър Лайънел?

- Донесете и на трима ни, мисис Айбел - нареди Фийби и с облекчение се отпусна на стола си. - Слава богу, че е добре.

Утре може би щеше да послуша съвета на сър Лайънел и да чуе какво ще каже Кали, вместо да й се кара. Не можеше да избяга от отговорностите си. Двете трябваше да намерят начин да започнат на чисто, за да спасят поне нещичко от отношенията си. Но след разрива през последните няколко часа нямаше да е лесно. Спомни си предупреждението на Кити, което бе пренебрегнала преди толкова години. Как, за бога, щеше да изгради мост, за да запълни пропастта между себе си и дъщеря си?

1933-1934 година

Заради тревогата и шока от откритието Кали получи награда - напусна училище и остана повече време в Далраднор и в Лондон за една удължена ваканция. После, по Великден, щеше да продължи образованието си близо до Марта и Андре в един замък в Западна Фландрия. Именно бившата й бавачка бе разведрила сърцето й, след като Кали научи истината. Марта й бе написала няколко мили думи, за да я успокои.

Винаги е по-добре да знаеш истината, отколкото да предполагаш, и сигурно вече разбираш защо мис Фей е скрила тази информация от теб - за да те предпази от общественото мнение. Не забравяй, че вече познаваш дядо си по-добре, а и мис Верити ми се струва доста чувствителна натура. Помни, че тя е загубила любимия си брат през войната. Сър Лайънел вече не е загадъчният странник и ще те напътства мъдро, за да те подготви за по-добър и смислен живот. Ученето на езици никога не е загуба на време. Ако родителите ми не бяха заминали за Англия през 1914 година, нямаше да знам какво е да живееш в чужда страна, нито да науча английски език и да имам привилегията да стана твоя добра приятелка. Не се страхувай да поемаш рискове в живота си.

Марта винаги виждаше положителните страни във всяка ситуация, също като Прими.

Леля Фий положи огромни усилия, за да заличи напрежението помежду им. Първоначално се стараеше даже твърде много, следеше я като сянка. После получи роля във филм и се отпусна малко, не я тормозеше непрекъснато. След това започна да работи повече и в училището за танци на леля Мейси, където прекарваше голяма част от времето си.

Шато „Грутен“ се намираше на северозапад от Брюксел, недалече от Брюж. Беше разположен сред просторни зелени паркове, а зад него имаше и езеро. Впечатляващ френски замък от розов камък като от приказките. Имаше кули, бойници и великолепни тавански прозорци, издадени от върха на покрива, в стил, който Кали вече знаеше, че се нарича „готически“. Имаше голямо стълбище, което водеше към входа и към гравирания белокаменен портик, който блестеше на ярката слънчева светлина. Мястото беше миниатюрен дворец.

Марта обаче не бе никак впечатлена. Беше я посрещнала на гарата и бе дошла да я придружи. Кали остана само две нощи в нейната къща в Брюксел, която се сливаше с останалите в квартала, и се забавлява, докато играеше с малката Матилда - дори й пя приспивните песнички, които още помнеше от своето детство.

- Не е ли огромен? - възкликна Кали, докато вървяха по пътеката от автобусната спирка към замъка.

- Нуждае се от малко свежа боя, а прозорците - от почистване - отбеляза критично Марта. - Покрай пътеката има плевели. Сигурна ли си, че това е правилното място?

- Принадлежи на графиня Ван Грутен - да, това е мястото.

- Ако има някакъв проблем, само ми пиши и ще дойда да те взема. Ще вляза с теб за всеки случай.

Скъпата Марта, винаги я караше да се чувства в безопасност и спокойна. „Ако можеше и с леля Фий да е така“, помисли си Кали.

Позвъниха и дребна жена на около петдесет години с елегантна прическа - очевидно направена с допълнителни чужди кичури коса - и с дълъг перлен наниз отвори вратата.

- Ah, I’Anglaise... entrez... et vous? 27 - втренчи се тя в Марта. - Това прислужницата ви ли е? - попита жената на английски.

- Mais non, je suis madame Kortrik 28. Приятелка на семейството - отвърна вместо нея Марта на английски език.

- Belge...? 29

- Exactement

Графинята отпрати бедната Марта със сумтене и тя трябваше да си тръгне, но преди това прошепна в ухото на Кали на фламандски:

- Пази се от този дракон.

Кали остана сама с куфара си в коридора с изящни плочки и заоглежда сребърните доспехи и мечовете, закачени по стените.