Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Значи и той е знаел истината през цялото време? Аз съм негова внучка, а ти ме накара да вярвам във всички тези лъжи. Трябва да се срамуваш от себе си... Махни се от мен - изпищя тя в яростта си и се затича към къщата.

Фийби падна на колене на чакълената пътека.

- Как можеш да мислиш, че не съм те искала? - изкрещя тя след нея. Но още в мига, в който викна, осъзна, че донякъде разиграва сцена, достойна за мелодраматичен филм.

„Стани, прекрати това. Всичко се плаща и сега е време да платиш цената. Остави момичето да дойде на себе си и тя ще разбере.“ Така говореше сърцето на разума й, докато Фийби се отпускаше на пейката, загледана в една пчела, жужаща в късно разцъфтелите розови храсти, поникнали на гроба на Кълен.

„Лиши я от всичко, което някога е приемала за даденост в живота си, защо да не те мрази и в червата? Но ти си й майка - единствената й майка - и трябва да си платиш за стореното, да положиш усилия и да изградиш наново разрушените помежду ви мостове. Нещата ще се оправят. Трябва да се оправят.“

25Джеси Матюс (1907-1981) - английска актриса, танцьорка и певица. Уолтър Джон ,Джак“ Бюканън (1891-1957) - шотландски театрален и филмов актьор, певец, продуцент и режисьор. - б. пр.

26По време на Индустриалната революция в някои части на Англия и в Шотландия възниква традицията работниците да получават по една седмица неплатен отпуск, през който се организират масови забавления в градовете. - б. пр.

Кали изтича от градината към конюшнята, откъдето надникна Хектор, за да я поздрави.

- Хайде, момче, с теб излизаме на разходка.

Сложи му седлото и го поведе извън двора през полето, за да хване старата пътека за езда, която познаваше толкова добре. Искаше да се махне възможно най-бързо от Далраднор. Откритието изгаряше мозъка й. Фий бе нейна майка, нейната единствена майка, а през цялото това време се бе държала с нея като далечна леля. Беше отвратително, зло и безкрайно низко. Колко я мразеше, задето я бе излъгала!

Усещаше как вятърът гали лицето й, ритъмът на ездата я успокояваше. Не биваше да си изкарва яда върху стария Хектор. Само той й бе останал на този свят. Спряха под едно дърво и тя слезе, за да не му тежи. Някак си знаеше инстинктивно накъде се е запътила. Ако продължеше по пътеката и пресечеше стария мост за добитък над реката, щеше да стигне в имението „Балфур“ с неговите сивокаменни стени и покрив с кулички, даващи му вид на замък. Имаше вероятност сър Лайънел да си е у дома.

Мислите жужаха като разгневени пчели в главата й. Нищо чудно, че сър Лайънел знаеше кога е рожденият й ден и й бе носил подаръци. Вече всичко се бе изяснило, както и посещението на гроба на сина му преди години. Синът на стареца бе неин баща, а тя не го бе знаела.

Слезе от Хектор, остави го да попасе покрай потока и мина през широката ливада, след което изкачи стъпалата до входната врата. Потропа силно и зачака, докато прислужник, облечен в черен жакет, отвори.

- Мис Бордман идва на посещение при сър Лайънел Сетън-Рос.

- Той е на лов, мис - отвърна прислужникът.

- Кой е, Фрейзър? - Облечена в спортен панталон от туид жена с остри черти на лицето дойде до вратата. - О, това си ти. По-добре влез.

Кали никога не беше виждала тази жена.

- Съжалявам, че ви притеснявам. Аз съм Каролайн Бордман от Далраднор Хаус.

- Знам коя си. Чудех се кога ще се появиш. - В гласа й имаше подигравателна нотка, докато я водеше през мраморния коридор към салона.

Кали успя да се овладее и да си припомни добрите маниери.

- Извинете, но коя всъщност сте вие?

- Верити Сетън-Рос. - Жената се настани на един диван и махна с ръка на Кали да седне срещу нея, докато вадеше табакера за цигари от джоба на жилетката си. - Какво искаш?

- Дойдох да видя сър Лайънел. Има неща, които искам да разбера, но мога да почакам. -Кали се изправи, прекалено нервна, за да седи на едно място.

- Хм... нека те погледна. - Верити я подкани да седне на креслото до камината. - Значи знаеш?

- Ако имате предвид, че съм внучка на сър Лайънел, да, току-що научих...

- Артър бе мой брат, но ако смяташ, че това ме прави твоя леля, можеш да забравиш на мига тази идея за близост. Майка ти никога не е била добре дошла в това семейство. Не знам какво ти е казала, но тя метна око на брат ми от първия път, когато се срещнаха. Ти нямаш никакви права върху нашите имоти, Артър ти даде предостатъчно - и това е всичко, което ще получиш от нас. Затова ли си тук?

Кали скочи на крака и се изпъна в целия си ръст.