Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Дойдох тук, за да разбера дали това, което леля Фий ми каза, е истина. Не искам нищо от вас. Или от нея. - Замълча. - И имам повече от достатъчно лели за целия си живот. Никой нямаше смелостта да ми каже истината до днес. Можете ли да си представите какво е да си нежелано копеле? Мислех, че тук мога да намеря поне съчувствие - вместо това вие ме обвинявате, че искам пари. Мисля, че чух повече от достатъчно за днес. Хубав ден, мис Сетън-Рос.

Излезе бясно през вратата в пълния с колони дълъг коридор, сред стените му, в които отекваше ехото от стъпките й. Верити Сетън-Рос се спусна след нея.

- Върни се веднага тук, млада госпожице!

- Не, няма. Всички можете да вървите в ада!

Кали прелетя покрай смаяния прислужник, отвори си сама вратата и се затича по стълбището към Хектор.

- Искам Марта, искам Марта... - изхлипа тя, но освен старото й пони нямаше никой, който да я утеши, докато яздеше надалече, заровила с плач лице в рунтавата му грива. - Какво ще правя сега, момче? Къде ще отидем?

Стъмваше се и Фийби се притесняваше. Кали я нямаше от часове, а бе само по тънка риза и панталони за езда. Крачеше из салона, като постоянно надзърташе през прозореца.

Беше казала на мисис Айбел само това, че двете са се скарали и момичето е избягало.

- По-добре да се обадим на полицията - посъветва я тя. - Тази калпазанка много добре знае как да ви изнерви, като остане навън до тъмно.

- Ще й дадем още малко време. Сигурно се е приютила някъде. Не би искала Хектор да настине - отвърна Фийби.

Звукът от спираща кола я накара да се затича към вратата. От нея слязоха първо сър Лайънел, все още облечен в костюма си за лов, а после дъщеря му Фийби се зарадва, че вижда стареца - той щеше да знае какво да правят.

- Току-що чух. Къде е тя? - попита възрастният мъж, облягайки се на бастуна си.

- Все още не се е прибрала. Откъде знаете, че я няма? А... значи е дошла при вас?

Верити пристъпи напред.

- Папа беше навън, така че аз се срещнах с нея и се държах малко рязко, без да осъзнавам в какво състояние се намира. Предполагам, че поведението ми не подобри ситуацията.

Това бе най-близката до извинение реплика, която Фийби някога бе чувала от устата на Верити.

- Ако нещо се случи с момичето... - изсумтя сър Лайънел, после се обърна към Фийби. -Значи най-накрая й казахте истината?

- Какво друго можех да сторя? Тя се е срещнала със семейството ми, чула е половината история, решила е, че е била осиновена. Седнете, моля. Мисля, че е време да обединим силите си. Откакто загуби Кълен, понито й е единствена утеха.

- Ще й намеря друго куче, ако това ще помогне. - Лайънел се отпусна и изтри капките дъжд от челото си.

- С цялото ми уважение, не мисля, че това ще помогне в случая. Някога взех най-правилното решение за всички ни. Обещах да не споменавам името ви, за да не ви навредя, а и трябваше да опазя собствената си репутация. Сега вече нямам други идеи. Тя ви има доверие, но не мисля, че някога отново ще се вслуша в моите думи. Напълно съм изчерпана. - Фийби погледна гостите си отчаяно. - Каква каша забърках само...

- Тя е в тази особена възраст - притече й се на помощ Верити. - Една промяна може и да помогне. Все още ли е в „Сейнт Маргарет“?

- Мислех да я пратя в чужбина за малко, за да завърши там образованието си, но вече не съм убедена - въздъхна Фийби, знаейки, че следващите й срещи с Кали ще бъдат неловки и враждебни, ако не оправи нещата сега.

- Ако мога да дам един съвет, мис Фей...? Клетото момиче не е имало думата за най-важните решения в живота си. Мисля, че е достатъчно голяма, за да бъде попитана какво иска да прави, вместо да й се казва какво да прави, не смятате ли? Според скромния ми опит сътрудничеството дава по-добри резултати от заповедите - предложи сър Лайънел.

- Не мисля, че тя ще се вслуша и в една моя дума, независимо какво й казвам. - Фийби почувства, че ще се разплаче.

- Но може да се вслуша в мен. Верити, как смяташ?

- Тя е доста вироглаво младо създание, упорита е, говори открито и не се бои да отстоява мнението си. Не заслужаваше избухването ми, но ме постави на място. У нея има доста потенциал. Не е треперлива теменужка и толкова много прилича на Артър, че в първия момент, когато я видях, се стреснах. Ако мис Фей смята, че заминаването на Каролайн в чужбина може да помогне, си струва да опитаме. Тя ще преодолее всичко това, ще видите.

- Да се надяваме, че няма да направи нищо глупаво...

Вратата се отвори и нани Айбел пъхна глава през процепа с усмивка на лицето.