- Другите момичета вече пристигнаха. Закъсняхте. Не е вежливо да карате домакинята си да ви чака. Вървете и разопаковайте багажа си. Ще се срещнем в трапезарията в пет часа. Ще ви запозная с правилата.
Кали нямаше време да направи нищо друго, освен да се затътри нагоре по стълбището и да открие откъде се чува бърборенето на момичешки гласове. Намери голяма спалня с шест легла с железни рамки, гол под и копринени завеси на прозорците - те имаха натруфени драперии в горната си част и оръфани шнурове, които се спускаха до долу.
Стаята бе почти празна и доста занемарена. Петте момичета, седнали на леглата си, се втренчиха като една в нея. Бяха оставили за нея леглото, намиращо се най-близо до големия прозорец, от който ставаше течение.
- Надявам се, че си носиш топли дрехи. Тук е студено като в хладилник - каза красива американка с черна коса. - Истинска дупка. Почакайте само папа да разбере, че съм забутана в условия като от осемнадесети век. Аз съм Софи.
- О, не знам, по-добре е, отколкото общежитието в пансиона ми в Шотландия. Ще оцелеем някак. Скоро ще дойде лятото. Къщата не е лоша... - опита се да звучи ведро Кали.
- Пълна развалина е, нуждае се от декоратор - каза друга американка, която почти плачеше. - Аз съм Ванеса.
- Скъпа, трябва да видиш някои от държавните училища, в които съм спала... Това си е истински дворец. Аз съм Клементайн, но мадам настоява да се представям като Клеманс -каза грациозна англичанка, докато й подаваше ръка за поздрав.
Друго, по-пухкаво момиче пристъпи напред.
- Мисля, че графинята преживява трудни времена. Тя е вдовица от войната и чух, че има трима синове, за чието образование трябва да плаща. Приема ни тук само заради сметките, но е добра. Сестра ми беше тук преди две години. Аз съм Памела. Как да те наричаме? -усмихна се тя на Кали.
- Аз съм Каролайн, но всички ми казват Кали. Мисля, че звучи достатъчно френско.
Внезапно от долния етаж се разнесе звън и Кали метна куфара на леглото, изпъна чорапи и приглади косата си зад ушите с надеждата, че ще издържи проверката на мадам.
Небрежният й вид не остана незабелязан и графинята я изгледа неодобрително, докато се обръщаше към новите си питомки.
- Вие сте инвестиция - родителите ви са инвестирали своите пари във вашето бъдещо добруване, в образование, подобаващо за момиче от висшето общество, и за тези от вас, които, за съжаление, трябва да изкарват сами прехраната си. Сега аз ще добавя заключителните щрихи, така че ако някоя от вас има късмета да се омъжи за уелския принц, никой да не може да каже, че й липсват маниери и изящество, достойни за съпруга на престолонаследник. Разбирате ли ме?
Огледа ги една по една с пронизващ поглед.
- Търся изящни бедра и фини кости, но уви - въздъхна тя, - не откривам нищо, освен сведени рамене и пухкавост като на малки кутрета. Трябва да приличате на състезателни коне, а не на товарни мулета. Търся перли и семпла елегантност, Ванеса, а не подрънкващи евтини бижута. Ние, французойките, майсторски изтъкваме по най-добрия начин и малкото, което притежаваме. Виждате, че съм дребничка, но изпъвам тяло, повдигам косата си, държа изправена шията си и пораствам с няколко сантиметра, а с високи токове ставам истинска газела.
Кали се опита да остане сериозна, макар да искаше да избухне в смях при мисълта, че някое от момичетата около тази маса може да е газела.
- Ще ви науча на следните три неща: как да ходите, как да се обличате и как да се държите в обществото с изящество и очарование. Не позволявам пушене в салона - то разваля кожата! Никакви белгийски шоколади и пасти - от тях ще напълнеете, а трябва да отслабнете! Изисквам прилично поведение, чист въздух и - най-вече - любознателен ум. Планирала съм много посещения, за да може да водите разговор и да го изпълвате с интересни факти. Родителите ви ще са доволни от инвестицията, която са направили, като са ви изпратили тук - усмихна се тя. - Сега може да говорите.
Всички бяха прекалено шокирани, за да кажат и думичка, така че просто станаха от местата си и се опитаха да се изнижат елегантно през вратата, преди да избухнат в приглушен кикот. Сезонът на опитомяването и излъскването бе започнал.
Посетиха всеки музей в Брюж, който по думите на мадам бил Северната Венеция. Наблюдаваха как работят плетачките на дантела, възхищаваха се на холандските и фламандските художници. Сутрините им бяха запълнени с най-различни дейности, но следобед графинята се скриваше в своя апартамент, като оставяше питомките си да четат на моравата, да яздят или да плуват. Храната беше вкусна, но спартанска. Кали никога не беше яла толкова много яйца и зеленчуци. Двете американски момичета се оплакваха от размера на порциите, но когато забелязаха, че талията им е намаляла и че костите им вече не са толкова обвити с месо и мазнинки, горчивото им мрънкане спря. Скоро момичетата започнаха да се отпускат и да споделят преживяванията си.
Читать дальше