Лия Флеминг - Пощенската картичка

Освен че следваше в университета, той се подготвяше и за офицер от кавалерията.

- Не че използваме конете така, както някога са го правили, а и предпочитам да уча, вместо да продължа семейната военна традиция.

- Майка ми е работила в театъра и в момента участва във филми, но няма да я последвам в тази кариера. Не мога да изпея и една правилна нота.

Кали тръгна към пътечката за езда, а той я последва на коня си, като й показа посоката към ковачницата, където оставиха Алфонс, за да му сменят подковата.

- Става прекалено късно - въздъхна Кали, - а графинята мрази да я караме да ни чака.

- Тогава елате при мен. Конят ми Актеон може да ни носи и двамата километър-два.

И стана така, че Кали пристигна, прегърнала Феран през кръста, пред очите на останалите ученички, които зяпнаха от завист. Тя слезе от коня и благодари на спасителя си. Усещаше, че бузите й горят, но не от слънцето.

- Ясно, тайният финалист спечели състезанието. Тате винаги е казвал, че англичаните са опасна конкуренция.

- О, моля ви, нищо такова няма. Клетият Алфонс си загуби подковата.

- И сър Галахад се притече на помощ, ах, умно момиче - засмя се Памела.

- Заради липса на пирон подковата беше изгубена. Заради липса на подкова конят беше изгубен. Заради липса на кон... битката беше спечелена 33 -подразни я Клеми и я побутна нагоре по стъпалата. - Чудя се какво ли ще каже графинята за това.

Как би могла да каже нещо, след като нямаше за какво да се говори? Но когато Феран тръгна внезапно за Брюксел, Кали се почувства така, сякаш слънцето се е скрило.

След това, две седмици по-късно, получи писмо с непознат почерк. Беше от Феран, който й пишеше колко много се е забавлявал по време на тяхното приключение. Щеше да се прибере у дома следващия уикенд и се чудеше дали тя би искала да го придружи на пикник.

Кали скри писмото от любопитни очи, тайно развълнувана, че ще го види отново. Никога не се беше занимавала с момчета или с братята на приятелките си и винаги бе стояла настрана от всички глупави приказки за Валентино и другите филмови звезди. Но сега откри непозната за себе си страна - страна, копнееща за нова среща, бленуваща тайничко посред бял ден, в очакване на появата на Феран. Усещаше пърхащ трепет в цялото си тяло. Нямаше търпение да остане насаме с него и когато знаменателният уикенд дойде и той пъхна бележка в ръката й, за да уточнят рандевуто, Кали усети, че е разтърсена от странно вълнение.

Яздиха поотделно извън гората, чак до границите на имота на графинята, защото на Кали не беше позволено да излиза от територията на замъка без разрешение. Тя беше убедена, че никой не е забелязал нещо необичайно в изчезването й, тъй като често излизаше на самотни разходки. Слязоха от конете и се разположиха под сянката на голям дъб. Феран свали раницата си и извади от нея франзели, сирене крема, малки плодови тарталетки и бутилка изстудено бяло вино. Беше донесъл дори салфетки и чаши за вино. Истински пикник. Седнаха да похапнат мълчаливо, като всеки знаеше, че другият тайничко го оглежда.

- Бил ли си в Англия? - попита Кали, след като се разбраха да не са толкова официални.

- Да, няколко пъти с маман.

- Майка ти много се гордее с теб. Така поне ми се струва.

- Тя има планове. За Карел е семинарията. За Жан-Люк, най-големия брат, остава ръководенето на имението. Така аз съм свободен да продължа обучението си по древни цивилизации, но всички трябва да имаме подходящо военно обучение, в случай че избухне още една война. Трудно й е без съпруга й... А на майка ти?

Кали не искаше да разваля момента, отдавайки се на мисли за леля Фий. Усмихна се и сви рамене. Излегна се по гръб, за да усети лъчите на слънцето по лицето си.

- Не може да има нова война - каза тя.

- Кой знае? Казват, че Германия изгражда нови пътища и тайно подготвя армия. Ще отмъсти за поражението си...

- Но нали няма право да се въоръжава... Това няма да се случи отново, поне в нашия живот, нали?

- Не се притеснявай, белгийската армия ще бъде тук, за да те защити - засмя се той. Изведнъж се наведе над нея и я целуна нежно по бузата. Кали усети как цялото й тяло се взриви от вълнение. - Нямаш нищо против, че те целунах, нали? - прошепна Феран и тя усети аромата на вино в дъха му.

- Никой никога не ме е целувал преди - усмихна се. - Нямам нищо против.

- Защо не? Ти си прекрасна. И другите момичета са красиви, но са като деца. На колко години си?

- Почти на осемнадесет.

- Тогава ще те целуна като жена.

Устните му се притиснаха силно до нейните, впиха се алчно в тях, докато Кали започна да се страхува от страстта, която тази целувка предизвикваше.