Лия Флеминг - Пощенската картичка

„Защо не можеш просто да заличиш това, което не искаш да знаеш, след като вече си го научил, както трием грешките си на листа с гума“, чудеше се тя.

Имаше едно място, което не се бе променило, въпреки че тя се чувстваше странна и изгубена. Далраднор бе нейният дом и Кали нямаше търпение да се прибере сред неговите безопасни стени. Там всички проблеми изчезваха. Това вече бе единственото място, на което наистина принадлежеше.

24Primrose - светложълт цвят (англ. ез.). - б. р.

Фийби забеляза промяната у Каролайн в мига, в който я видя в Далраднор. Сякаш се бе свила вътре в себе си и бе затворила вратата за всички. Излизаше сама на дълги разходки, яздеше сама, ровеше апатично в храната, която мисис Айбел приготвяше с толкова любов за нея, и предпочиташе да се сгушва в стола до прозореца на стълбището, забила глава в някоя книга.

- Мислех, че лагерът в Хайланд ще й вдъхне живец и тя ще се върне с поруменели бузи -прошепна Фийби на икономката.

- Може би е в онзи период от месеца... Тя вече е млада дама, а и знам, че й е мъчно за кученцето. И тя самата не е наясно с чувствата си... в онази неловка възраст е, нито риба, нито рак. - Нани приготвяше шоколадова торта. - Това ще я разведри.

- Да не се е скарала с приятелката си?

- Не, мисля, че просто се опитва да се преоткрие. Скоро започва учебната година. Колко дълго ще остане в училището?

- Нищо не е сигурно. Мислех, че Швейцария е подходящо място за нея, за да завърши образованието си, но вече не съм сигурна.

- Това ще струва доста пари - изсумтя икономката. - А и няма ли в Лондон хубави места по-близо до вкъщи?

Да не би да имаше намек за критика в този въпрос?

- Езиците й се удават и така ще подобри френския си. Ще кара ски, ще си намери нови приятели, такива неща...

- Да, промяната може да й се отрази добре. Просто не е на себе си. Чудя се дали нещо не я тревожи... Момичетата на тази възраст са ужасно объркани... Някой млад господин, може би?

- Разбира се, че не, тя е само на шестнадесет.

В очите на Фийби Кали все още бе онази малка хаймана с черни чорапи и спортен екип.

- Ще има достатъчно време за това, когато завърши училище.

Фийби все още се бе вкопчила в надеждата, че ще успее да намери кой да помогне на момичето да бъде представено подходящо на бала на дебютантките през Сезона, но нямаха истински връзки с аристокрацията, нямаше кой да поеме този ангажимент. Съпругата на сър Лайънел не искаше да има нищо общо с тях двете. Мис Коркоран бе предложила училище по езици или обучение за секретарки като перспектива за Кали.

- Боя се, че тя не е подходяща за университет. Поддържа добро ниво, но както установихме, не е отдадена на никоя основна наука.

Фийби се радваше, че е успяла да отдели време и да дойде на север за остатъка от ваканцията, но до момента не бе прекарала много време с Кали. Обмисляше пътувания до Единбург и замъка „Стърлинг“, до артгалерията в Глазгоу и вероятно да заведе Кали на представление в театър „Алхамбра“

Времената бяха трудни за града, корабостроителниците стояха без работа, по улиците се мотаеха мъже с болезнено изражение на бедност в очите, но филмите, които тя правеше, очевидно пълнеха салоните. Имаше роля в един мюзикъл на Джеси Матюс и още едно

участие с Джак Бюканън 25. Говорящите филми бяха разкрили един нов свят, изпълнен със звуци за публиката, и гласът на Фийби бе по-добър от гласовете на повечето звезди. Имаше достатъчно работа за нея и също както концертите по време на войната бяха разведрявали духа на войниците, така сега говорящите филми повдигаха настроението на хората в тези мрачни времена.

Но нещо определено притесняваше Каролайн. Тя не беше от момичетата, които постоянно капризничат и искат разни неща. Всъщност за нея пазаруването на дрехи бе загуба на време. Носеше или своя килт, или бричовете си за езда и постоянно мъкнеше със себе си книга за четене. Нямаше представа колко красива може да изглежда в рокля и сако. Фийби въздъхна, после хвърли поглед на отражението си в огледалото, докато оставяше икономката да пече, а тя се запъти към салона. В косата й се бяха появили сребристи косъмчета, талията й бе понаедряла и трябваше вече да следи колко яде, иначе камерата щеше да я направи да изглежда двойна. Навлизането в четиридесетте бе нейният заник, докато дъщеря й разцъфтяваше, но това бе част от цикъла на живота. „Не можеш да спреш времето“, въздъхна Фий. Слава богу, че бе направила скок и се бе откачила от ролите на характерния някогашен типаж. Дните й на момиче от пощенските картички бяха отдавна отминали, но с малко ограничения, добро осветление и боя в косата тя остаряваше красиво.