Лия Флеминг - Пощенската картичка

- По-спокойно, Тед. Бедното дете е в шок.

Хилда се обърна към Кали и каза мило:

- Съжалявам, не можем да ти помогнем повече.

Кали не знаеше какво да каже след разкритието на Тед Бордман, но Прими я отмени във внезапно настъпилата тишина.

- Благодарим ви за помощта. Явно е станало някакво недоразумение. Съжаляваме, че ви притеснихме в почивния ви ден.

- Почивен ден? - изсумтя Тед. - Дните ми са все такива, откакто затвориха магазина. Никой от тази улица няма работа, не ги ли видяхте да се мотаят по тротоара? Единствено Хилда се грижи за мен и пооправя тук. Не мисля, че Фийби е останала без работа.

- Тя играе във филми и преподава пеене.

- А, да, винаги е имала страхотни дробове и големи мечти. Значи не се е омъжила?

Сега беше ред на Тед да задава въпроси.

- Годеникът й е загинал при Сома. Веднъж ходихме на гроба му във Франция.

- Така си е, много от момчетата наоколо не се върнаха в родните си домове. Съжалявам, че не потвърдих малката ти историйка, но няма да говоря лошо за мъртвите. Джо нямаше деца. Той не беше женкар - единствената жена в живота му бе Берил. Върни се при сестричката ми и й кажи да си провери пак фактите, преди да праща някакви хлапачки на прага ми.

- Не съм имала намерение да ви обидя - дрезгаво каза Кали, опитвайки се да преглътне сълзите си.

- Ей, не те обвинявам. Вината не е твоя, но някой не е бил искрен с теб.

- Благодарим ви, мистър Бордман. - Примроуз отстъпи заднишком към вратата. - Хайде, Кали, време е да си вървим.

- Останете и пийнете малко чай - предложи Хилда. - Чайникът е на котлона. Приятно е да имаш компания.

- Благодарим ви, но трябва да тръгваме. А и явно Кали има доста теми за размисъл.

- И не е единствената - каза Тед. - Само това ще кажа: „Крушата не пада по-далече от дървото.“ Извести ни, когато разбереш каква е истинската ти история - добави той помило. - Винаги си добре дошла тук, която и да си. Приятно е да видиш хубави личица, които да озарят стаята.

Момичетата тръгнаха по улицата в мълчание.

- Всичко е по моя вина. Тласнах те... Съжалявам - извини се Примроуз и се опита да я хване за ръката, но Кали се дръпна.

- Остави ме сама...

Кали мълча известно време, но приятелката й остана до нея и в крайна сметка Каролайн се обърна и я погледна разстроена в очите.

- О, Прими, коя съм аз? Какво имаше предвид той с онова за крушите и дървото?

- Не знам, но мисля, че е най-добре да питаш леля Фий защо ти е наговорила купища лъжи.

През цялата ваканция новата информация тежеше непосилно на сърцето й. Първо развали всичко в скаутския лагер. Постоянно си припомняше срещата с Тед и се опитваше да си спомни какво им бе казал. Продължаваше да вижда изражението на лицето му, да чува как се присмива на думите й и да отрича всичко, което тя знаеше за себе си. Защо й бяха наговорени тези неща? Трябваше да има обяснение и само едно пасваше на историята.

Сигурно е била бездомна и изоставена, осиновена тайно, така че леля Фий да има с кого да се занимава като със свое дете. Кали е била от онези клети сирачета и цялата тази история е била измислена, за да бъде предпазена от срамната истина за рождението си. Това обясняваше защо в къщата им нямаше снимки на родителите й, никакви дребни вещи, оставени като наследство за нея, и защо леля Фий не говореше за собственото си семейство и как бе израснала из задните улички на Лийдс - толкова различно детство от привилегированото образование, което бе осигурила на Кали.

Прими също бе мълчалива, притеснена, че я е принудила да се впуснат в това безплодно дирене. Продължаваше да се суети край нея, искаше да успокои нещата, но вече никой не

можеше да поправи станалото с Кали. Тя наистина се оказа сирачето Ани...

Беше й трудно да не се отдаде на самосъжаление за трагичната си участ, но в крайна сметка планините свършиха своето чудо, реката успокои духа й, а и къмпингуването под звездите, с лагерния огън и пеенето до късно посред нощ, бе забавно.

- Ще се оправиш ли? Писа ли на леля си? - попита Прим, докато сгъваха палатките и се приготвяха да се приберат по домовете си.

- Добре съм, но не съм й казала нищо - поне засега. Не е чак толкова важно - излъга Кали.

- Сигурна ли си? Имаш право да научиш истината.

- Когато се нуждая от съвета ти, ще го поискам - тросна се Кали, после веднага се разкая. -Извинявай... моля те, просто ме остави сама.

Знаеше, че Прим е разстроена, но товарът си бе неин и тя щеше да се справи с проблема, когато му дойде времето. Имаше още един човек, който би могъл да знае нещо, и това бе Марта. Кали си обеща да й пише веднага след като се прибере у дома. Тя не би я излъгала, не би я разочаровала... но после си спомни, че Марта вече е омъжена и има свой собствен живот. Отчаянието отново я завладя.