Лия Флеминг - Пощенската картичка

Майката на Примроуз пристъпи напред.

- Изпратихме Примроуз тук, защото знаем, че възпитавате момичетата да се грижат за себе си и да поемат рискове. Тези двете са извършили нещо рисковано и дръзко - поне така са смятали, докато ние, като родители, виждаме в постъпката им само опасността. Мисля, че все още са прекалено малки, за да осъзнават разликата, но също така смятам, че научиха урока си. - Обърна се към Фийби: - Какво мислите вие, мис Фей, след като очевидно идеята е била на племенницата ви?

- Не, мамо. Кали ме накара да си тръгна. Тя искаше да ме предпази. Двете заедно планирахме всичко - разплака се Примроуз. - Вината не е само нейна.

- Мисля, че отговорът, който търсите, е очевиден, мис Коркоран - осмели се да отговори Фийби. - Две глупави момичета, опитали се да направят нещо дръзко, но открили, че опасността си има своята цена, предполагам. Не знам какво друго да кажа в тяхна защита.

- Не можем да позволим това да остане ненаказано. Ще даде лош пример, колкото и незряло и с добри намерения да е било замислено. Ще помисля за подходящо наказание, за да си вземат поука. Благодаря ви, това е всичко засега. Момичета, имате цяла ваканция да помислите как да компенсирате глупавата си постъпка...

После всички бяха отпратени. На Фийби й олекна, че Каролайн не е изгонена веднага от училище.

- Какво, за бога, си мислеше? - прошепна й тя. Искаше й се да хване момичето и да го разтърси.

Примроуз и Каролайн стояха прегърнати и с пребледнели лица и гледаха нагоре към знамето си.

- Още е там. Успяхме. Кой ли ще го свали?

- Достатъчно, шегаджийки - усмихна се Бети Макалистър. - Не ми се иска да съм на ваше място следващия срок.

- Ако въобще има следващ срок - каза мрачно Фийби.

- О, не се притеснявай. Познавам Дороти. Тя тайничко е впечатлена от изпълнението им. Две от нейните питомки, които дори не са трепнали, изправени пред опасността. Истински пионери всъщност... Но се обзалагам, че няма да използва тази дума отново необмислено. Хайде, ела да проверим дали е останал чай.

Фийби наблюдаваше как родителите на Примроуз се отправят по пътеката, хванати за ръка. „За вас всичко е наред, помисли си. Вие сте двама, може да си помагате в грижите за детето. Аз трябва да се справям съвсем сама.“ И все пак никога нямаше да забрави паниката, която я бе обзела при мисълта, че може да изгуби Кали. Що се отнася до блейзъра, той бе просто един скъп парцал, който лесно можеше да се замени - не бе нещо, което може да се сравни със загубата на детето й.

Докато вървяха мълчаливо към шатрата, където бе сервиран чаят, тя прегърна Каролайн през раменете

- Да не си посмяла да ме плашиш повече така, млада госпожице!

Юли 1933 година Скъпа Марта,

Благодаря ти за поканата за сватбата ти. Не мога да дойда, защото ще ходя на къмпинг с момичетата скаути в планините Кеърнгормс. С Прими сме водачи на патрули и така ще получим значки на старши скаути. Надявам се с Андре да бъдете много щастливи. Леля Фий ще ти изпрати подарък от нас двете. Лятото беше кошмарно. Кълен яде нещо лошо и трябваше да бъде приспан. Погребахме го в градината. Толкова много ще ми липсва... С Прими ще останем в Лондон до празниците.

Обичам те, Кали

20Айвър Новело (1893-1951) - уелски композитор и актьор, един от най-популярните британски изпълнители на своето време, играл в няколко филма на Алфред Хичкок. - б. пр.

21The Lodger: A Story of the London Fog, 1927 г - първият финансово успешен и харесан от критиката филм на Хичкок. - б.р.

22Емелин Панкхьрст (1858-1928) - британска политическа активистка, водач на движението на суфражетките с доста агресивна и оспорвана позиция. - б. пр.

23Игра на думи. Думата за пионер, която е използвана тук, е trailblazer. - б. пр.

Август

- Ако има война, аз бих искала да правя нещо важно, а ти? - попита Кали, взряна в снимката на леля си в униформа. - Не да се мацотя с грим, докато се преструвам на някого другиго.

Кали толкова се радваше, че Прими й прави компания през лятото. От първия им ужасяващ ден в „Сейнт Маргарет“ тя бе намерила приятелка в лицето на Примроуз, която стоеше в редицата на новите момичета и изглеждаше също толкова уплашена като нея. Двете станаха неразделни, слушаха какво става край тях и говореха малко. Разпределиха ги в едно общежитие.

Примроуз 24бе много смешно име за момиче с най-яркочервената коса, която Кали някога бе виждала. Тя бухваше от влажния морски въздух и се навиваше на ужасно сплъстени къдрици, които не можеха да се сплитат, затова бе получила разрешение да се подстриже късо - и косата й стоеше като ореол около главата. Имаше най-зелените очи на света и лунички, бе абсолютно безпомощна в спортните игри, но истински магьосник в математиката и другите науки, като притежаваше изумителната способност да запомня всичко без никакво усилие. Тя попиваше знанието като гъба, докато Кали трябваше да си води записки и да зубри и все пак бе на дъното по успех почти по всичко, с изключение на френския и немския.