Лия Флеминг - Пощенската картичка

Твоя любяща приятелка, Марта ван Хуг

Значи леля Фий бе накарала Марта да си тръгне. Защо, защо, защо? За пръв път в живота си Кали не вярваше на леля си. В действителност я мразеше и никога нямаше да й проговори отново. Отпусна се на стола, опитвайки се да не плаче. Не беше честно леля Фий да е единственият роднина, който й бе останал на света, и точно тя да се грижи за нея. Знаеше дълбоко в себе си, че ще трябва да направи това, което леля й иска, но мисълта, че ще живее месеци наред с купища момичета, които не познава, далеч от любимите си домашни питомци, я изпълваше с ужас.

Фийби повърна в тоалетната, имаше чувството, че ще умре. Дъщеря й седеше в салона и се цупеше сърдито в мрачно мълчание. „Тя ще ми благодари за това един ден“, опита се да се самоубеди Фийби. Отиването в Брюж беше грешка и може би трябваше да подготви момичето по-рано за промените, които предстояха, но стореното бе сторено, а и в края на краищата тя нямаше опит с млади момичета на тази възраст. Колкото по-скоро Каролайн научеше, че животът поднася изненади, толкова по-добре. А и не я изпращаше в „Дотбойс хол“ 19. „Сейнт Маргарет“ беше престижно, прогресивно и скъпо училище. Каролайн щеше да получи първокласно образование сред чист въздух и красива природа.

Училището бе алма матер на някои прочути жени лекари и учители, пионери в областта си. Каролайн бе късметлийка, че я бяха приели - Кити и нейната приятелка Кристъл Макмилан бяха позвънили тук-там и бяха казали по някоя добра дума. Самият сър Лайънел й бе написал, че не би могъл да избере по-добро място за толкова умно дете. Но когато се отправиха на север, Фий осъзна, че ваканцията е приключила зле, и то по нейна вина. Мадам Ван Хуг беше права. Да избереш правилното време, бе най-важно.

Пристигнаха в Далраднор уморени и изтощени. Каролайн се изстреля, за да види домашните си любимци, без да й благодари или да погледне назад. Дори да изпитваше притеснение за решенията си, Фийби не искаше да го показва пред персонала и се зае да организира всичко, за да се увери, че детето има нещата от дългия списък с униформи и екипировка. Снабди я с дебело зимно палто, с обичайния костюм от туид за църквата в неделя, с бельо и спортни облекла за всякакво време. След това мисис Айбел трябваше да постави инициалите й на всички дрехи. Старата дама се суетеше постоянно, но не каза нищо, докато не приготвиха багажа и куфара на Кали и го изпратиха към интерната по влака.

Фийби не виждаше Каролайн от сутрин до здрач през тези последни ароматни дни в края на лятото, когато градината бе пълна с бръмчащи из цветните лехи пчели, с миризмата на узрели ябълки и на къпинови храсти. Каменната къща се къпеше в златиста светлина, а водата в езерото образуваше малки вълнички, искрящи като диаманти. За пръв път бе видяла къщата в този вид, когато бе донесла новороденото бебе сред спокойствието на градината, тъгувайки, че Артър никога няма да го види. Сега бебето бе стройно момиче, цялото само крака и енергия. Как би могла да не възприема тази къща за свой дом?

След това, в деня на заминаването, Каролайн облече новата си тъмносиня униформа. Бе бледа и с изражение на жертва, готова да бъде изпратена на бесилката.

- Междусрочната ваканция ще дойде, преди да се усетиш. Винаги можеш да се върнеш тук и да си доведеш приятелка - каза мисис Айбел в опит да я утеши.

- Ще трябва да отида в Лондон при нея - тросна се Каролайн, взряна във Фийби.

- Това не е начинът да се говори за по-възрастните, млада госпожице. Нека да не си разменяме лоши думи преди заминаването ти. Ще си прекараш чудесно в твоето училище и ще пораснеш с петнадесет сантиметра.

Кали се втурна да прегърне икономката, като правеше храбри опити да не плаче.

- Ще ти пиша.

През целия път с автомобила до Арброат тя бе самото въплъщение на вежливостта с Фийби. Оставиха Там с колата пред портата и докато вървяха по алеята към високите сивокаменни сгради на построеното като замък училище, Кали бе впечатлена от красивата околност. Имаше родители, автомобили, шофьори, момичета с калъфи за цигулка и тълпи приятелки, които се поздравяваха развълнувано. Префекти със съвършени маниери и в мантии отбелязваха новопристигналите в списък.

- Разделете се тук с близките си, момичета - каза един учител, също с мантия и с академична шапка на главата.

Фийби спря, като се надяваше, че ще получи поне една прегръдка или някакъв знак, че й е било простено, задето е постъпила така с Кали в името на нейното добро.