Лия Флеминг - Пощенската картичка

Кали отново се изненада. Леля Фий не беше ли изпратила картичка на Ван Хуг, за да ги предупреди кога ще дойдат?

На сутринта след закуска отново отидоха до къщата и една жена им отвори вратата. Не се усмихваше.

- Значи дойдохте. Чух, че са ни търсили чужденци. Марта е на работа. Тя остава в къщата на доктора. Препоръките, които й дадохте, бяха отлични.

В гласа имаше студенина, когато говореше на леля Фий, но после видя, че Кали изглежда унила.

- По-добре влезте.

Английският й беше добър. Кали беше объркана. Препоръки се дават, когато прислужниците напускат работата си. Защо Марта бе имала нужда от препоръки?

- Мога ли да отида и да я видя? - попита тя на фламандски. Мадам Ван Хуг изглеждаше изненадана.

- Не, скъпа, не и когато е на работа, но тя ми даде писмо, в случай че се отбиеш. Говориш много добре, Кали - усмихна й се тя, подавайки й бележка в плик.

Кали се втренчи в леля си.

- Марта няма ли да се върне с нас?

За един дълъг миг никой не каза нищо. Двете жени се спогледаха, след това погледнаха Кали.

- Тя не знае ли? - попита мадам Ван Хуг и скръсти неодобрително ръце на гърдите си.

- Не, не исках да й развалям ваканцията. Ще й обясня по-късно. Тя е толкова привързана...

- Мога да ви предложа чаша чай - каза много учтиво майката на Марта, но очите й бяха гневни. Обърна се към Кали и се усмихна. - Винаги си добре дошла тук, Кали. Марта много съжалява, че не е успяла да се сбогува с теб. Ти много й липсваш

Говореше на фламандски, знаейки, че леля Фий няма да я разбере.

- Мисля, че е по-добре да си вървим. Благодаря, че ни приехте. Надявам се, ще се съгласите, че беше време Марта да се върне у дома, при семейството си.

- Тя би трябвало сама да реши кога е настъпил точният момент за това, мис Фей. Изборът на време е от значение.

Атмосферата беше неловка, докато леля Фий избутваше Кали през вратата. Лицето й пламна, когато Кали започна да плаче.

- Стига, не прави сцени на улицата.

Кали бе твърде шокирана, за да направи каквото и да било, но вървеше по улицата като замаяна и преглъщаше сълзите си. Марта я бе напуснала, бе отишла на друга работа, без да й каже, без да се сбогува с нея. Паникьоса се. Кой щеше да се грижи сега за нея?

- Не бъди тъжна. Ще отидем за сладолед.

- Не искам сладолед. Повръща ми се - изскимтя Кали. Знаеше, че не е учтиво да вие на улицата, но не можеше да сдържи разочарованието си.

По-късно седяха във влака, който тракаше по обратния път към Франция. Кали гледаше към равните полета и дигите, втренчена в ширналото се синьо небе, напълно смазана и объркана. Защо Фий си бе направила труда да я заведе в Брюж, когато знаеше, че Марта няма да се върне? По-лошото бе, че Марта също го бе знаела. Бяха пазили всичко в тайна от нея и това я караше да се чувства малка и глупава. Изобщо не разбираше възрастните. Ядосано извърна тялото си настрани от леля Фий. Личеше, че леля й се чувства неудобно, насилваше се да се усмихне и й предлагаше бонбони.

- Трябва да разбереш, че си твърде голяма за бавачка. Марта искаше да се върне при семейството си...

- Никога не ми е казвала...

- Възрастните не са длъжни да разказват всичките си планове на децата. Освен това ще имаш ново училище, в което ще живееш, ще си играеш с много нови приятели.

Ето как Каролайн откри, че е записана в училището „Сейнт Маргаретс гърлс“ на шотландското Източно крайбрежие. Вече нямаше да живее в Далраднор, освен по празниците. Този втори удар я остави за миг безмълвна.

- Но какво ще стане с Кълен и Хектор, понито ми? - попита тя накрая с треперещ глас.

- Ще се грижат добре за тях. Мисис Айбел ще държи нещата под око, а Там ще разхожда кучето.

Явно всичко бе планирано зад гърба й. Всички знаеха какво ще се случи и тя трябваше да остане в Лондон. Прилоша й.

- Искам да се прибера вкъщи, за да видя Кълен. Той ще си помисли, че повече не го искам -каза Кали и усети, че сълзите се стичат по бузите й

- Вече си голямо момиче. Ще обикнеш новото си училище. То е едно от най-добрите в Шотландия, с много игри и всевъзможни други неща.

Леля Фий се опита да я разведри, но Кали не искаше да чува нищо повече, дори думичка, от нея. Седя в салона на ферибота, докато корабът се клатушкаше на една страна, после на друга и на леля Фий й прилоша от морската болест. Кали се усмихна, доволна, че тя не се чувства добре и няма да й пречи поне за малко. Извади писмото на Марта. Не искаше да го споделя с никого. Бележката бе написана на фламандски.

Скъпа моя Кали,

Съжалявам, че не можах да се сбогувам с теб така, както ми се искаше. Обичах всеки миг от живота ни заедно, обожавах да те гледам как растеш. Сега си готова за големи приключения и мис Фей иска да тръгнеш на училище. Тя ме помоли да не говоря с теб, преди всички да се отправим на своето пътуване. Беше ми тъжно, че трябва да крия всичко това от теб. Ще ми липсваш, но аз винаги ще бъда твоя приятелка и ако искаш да ми пишеш, аз ще ти отговоря. Не бих взела доброволно това решение, но мис Фей каза, че е време да поемем по различни пътища.