Лия Флеминг - Пощенската картичка

Фийби се притисна към ръката му, като й се искаше пръстенът, който сега бе на кутрето й, да беше на лявата ръка, така че всички да могат да му се възхитят. Беше глупаво да не го премери, но вече нямаше значение.

- Не стой твърде дълго на перона. Искам да те помня как се усмихваш. Пиши ми скоро, пиши ми често... Не знам колко време ще мине, преди да получа следващия отпуск... - Артър погледна надолу към нея. - Това бе всичко, за което някога съм мечтал, дори повече. Хайде вече никога да не се разделяме, скъпа моя Фийби.

- Моля те, пази се заради мен... Не поемай никакви рискове... Няма да понеса да те загубя сега - извика тя.

Двамата останаха вкопчени един в друг, докато свирката на влака изсвири и той трябваше да скочи в един отворен вагон. Тя го последва, махаше с ръка до самия край на перона и остана там, докато и последното облаче пара от локомотива изчезна. Беше тъмно и луната грееше ярко в звездното небе. Тя застина, неспособна да се откъсне от това свято място.

- Хайде, мис, време е да си ходите - каза служителят от перона. - Той ще се върне скоро.

Фийби потрепери, неохотно размърда вкочанените си от студения камък крака и си

проправи път към входа на гарата обратно през тълпата от плачещи жени. Спря отвън, внезапно усетила безпределната самота да си сам в тълпата. „Трябва да не мисля, да се занимавам с нещо“, помисли си тя, като се обърна, за да види колко е часът на часовника на Ватерло. Ако вземеше такси, все още можеше да стигне навреме за представлението...

* * *

„Колко различна изглежда столицата, когато си влюбен“, помисли си Фийби на следващата сутрин. Всичко около нея бе по-ярко, по-лъчезарно, не толкова мрачно. Всеки униформен, когото виждаше на улицата, й напомняше за Артър. Искаше да изкрещи колко е щастлива от покривите на къщите, но само се обви в чувството като в дебело палто. „Това е моята скъпоценна тайна“, каза си тя и скри синята кожена кутийка с пръстена най-отзад в чекмеджето с бельото. Щеше да каже на всички добрата новина, но все още не бе дошъл подходящият момент. Засега бе само нейна.

Фийби се събуди от унеса си със стичащи се по лицето сълзи. Никога не се срещнаха отново, а след смъртта на Артър тя така и не погледна друг мъж. Сякаш той беше единственият й шанс за щастие, а съдбата й го бе отнела. Тя не изпитваше никакво желание да бъде наранена отново по същия начин. Любовта им бе щедра, страстна, достатъчна за цял един живот. Сега всичките й амбиции и стремежи трябваше да бъдат насочени към бъдещето на Каролайн, без значение какво щеше да й струва това.

Срещата с Марта на гарата беше неловка и за момент си бе помислила, че бавачката може да й създаде проблеми, толкова разстроена изглеждаше. След като й бе изпратила писмо, с което й даваше предизвестие, че се отказва от услугите й, нямаше връщане назад. Освен това беше време Марта да има свой собствен живот. Тя беше твърде привързана към Каролайн, а момичето вече бе прекалено голямо за бавачка. Животът на Марта беше в Белгия и Фийби й бе платила щедро. С чудесните препоръки, които й бе дала, тя скоро щеше да си намери добра работа при друго семейство. За щастие, Марта не бе вдигнала много шум и като награда щяха да се отбият при нея на връщане към дома. После щеше да дойде време за училище и щяха да изпратят Каролайн в един от най-добрите интернати в северната част на страната, препоръчан от приятели на Кити.

Къщата в Далраднор щеше да остане място за техните почивки, въпреки че Каролайн щеше да идва в Лондон за дългите си ваканции. Това беше най-добрият начин да я превърне в млада дама, да забрави рошавата мъжкарана, която бе в момента. С течение на времето тя щеше да се научи да приема промените, без да се противи.

Скъпи мисис Айбел, Там и Кълен,

Прекосих морето и не ми стана лошо. Отидохме в Париж и разгледах много картини, качихме се и на Айфеловата кула. Пием горещ шоколад за закуска и няма никаква каша или ронливи зърнени закуски с конфитюр. Видях истински замъци, като от книгите с картинки, но сега сме вече близо до Ница. Много е горещо и слънчево и морето е синьо като на картина. Любимият ми сладолед е зеленият, поръсен с шоколадови пръчици отгоре. Надявам се, че на Кълен му липсвам.

С обич,

Кали

15Емили Дейвисън (1872-1913) - британска суфражетка, загинала след като по време на конните надбягвания в Дерби изтичала пред кон и няколко дни по-късно починала от нараняванията си. - б. пр.

16Лесли Хенсън (1891-1957) - британски комик, актьор, продуцент и режисьор. Първоначално работи в немите филми и в Едуардовата музикална комедия. - б. пр.