Лия Флеминг - Пощенската картичка

1916 година

Фийби чакаше да дойде нейният ред за излизане на сцената, знаеше, че Артър е дошъл да гледа представлението. След като завесата се спусна и аплодисментите утихнаха, тя се затича към съблекалнята, за да се преоблече в най-хубавия си тоалет - розовата кадифена пелерина, обточена с лебедов пух. Трябваше да изглежда идеално, но не прекалено театрално, за да не я разпознаят като едно от „веселите момичета“ по пощенските картички - просто момиче, излязло на разходка в града със своя приятел войник.

Той я чакаше пред сценичния вход, облечен в униформа.

- Нека да се поразходим, да подишаме малко свеж въздух - предложи тя.

Нощното небе бе покрито със звезди, вечерта бе мразовита и дъхът й излизаше като пара. Вървяха към Трафалгар скуеър, надолу по „Пикадили“ към „Сейнт Джеймс“, а след това той я поведе по Джермин стрийт, където бе запазил маса за късна вечеря в хотел „Кавендиш“.

Фийби бе идвала тук и преди на гости на собственичката мис Роуз Люис, която някога била приближена на стария крал и бе известна с добрата кухня, която предлагаше. Мистър Едуардс, Губернатора, бе представил някои от момичетата си от театъра и те бяха получили вечеря и шанса да забавляват войниците, излезли в отпуск. Нищо неуместно, разбира се, просто бяха добавили блясък и весел дух в салона.

- Имам постоянна резервация тук. Баща ми е приятел на мис Люис и тя винаги се грижи за нас, когато сме в града - усмихна се Артър. - Тук е по-уютно, отколкото в други ресторанти. Искам да не се чувстваме длъжни да се присъединим отново към тълпата.

Отведоха ги до тиха маса зад стена от красиви саксии в дългия, разделен с ламперия салон за хранене. Беше оживено, но Фийби не познаваше никого. Тя се успокои и внезапно изпита вълчи глад.

- Храната е изключителна. Мис Роуз контролира лично всичко. На горните етажи има около стотина стаи, като някои гости са постоянни. Тя е толкова мила с момчетата, които са преживели такива ужаси и са излезли в отпуск. Чух, че е намерила начин да кара богатите старци да плащат допълнително към сметките си, за да могат войниците да не плащат почти нищо... тук винаги се чувствам като у дома си. Но стига за мен - стисна той ръката й. -Мисля, че беше прекрасна тази вечер. Това е наистина добро представление, а този Лесли

Хенсън има такъв гръмък смях... 16Как си? Изглеждаш много по-добре, отколкото когато те видях за последен път във Франция. Отслабнала си доста.

- Препускахме от една болница в друга, от един лагер към следващия, за да изнасяме представления. Знаеш как е, понякога си твърде уморен дори за да ядеш. Когато се срещнахме в Кале, ти изглеждаше така, сякаш току-що излизаш от ада...

Тя не искаше да споменава войната, но той все още изглеждаше напрегнат.

- Опасявам се, че една седмица с родителите ми действа така. Човек не може да е спокоен с тях. Майка ми може да бъде много настоятелна. Не ме изпускаше от поглед и все настояваше онези глупави момичета да сядат до мен на масата за хранене.

- Тя е искала да си добре, да бъдеш в добра компания. - Фийби успя да измисли само това в отговор, въпреки че й прилоша при мисълта за подобно сватосване. - А сестра ти...?

- Верити дойде за един ден, подложи ме на разпит, като не спираше да говори за клетите момчета от Итън, които бяха отишли на фронта... Бедното момиче, скоро няма да останат много кандидати, подходящи за нея, ако войната продължи още дълго. Там е истинска касапница, а сега и с тези газови атаки... - Млъкна, после се овладя. - Без повече приказки за войната - искам само да те гледам в лицето и да забравя всички тези неща. Не мога да повярвам как съдбата ни събра отново. Така и не разбрах защо спряхме да се виждаме.

Фийби отпи от виното си.

- Стори ми се, че така е най-правилно, след като майка ти...

- Майка ми е говорила с теб? Кога? - Той се наведе напред и стисна още по-силно ръката й.

- В деня на надбягванията в Дерби, когато се срещнахме с тях за обяд. Тя каза, че ако нещата помежду ни станат сериозни, ще трябва да напуснеш гвардейците.

Артър стовари ядосано чашата си на масата.

- Как е посмяла да се намеси? Защо не ми каза тогава?

- Не можех, а после стана онзи ужасен инцидент с мис Дейвисън и състезателния кон. Не можех да мисля за нищо друго след това.

- Съжалявам. Цялото това време, което сме изгубили, всички писма, които можех да получа от теб... Щеше да бъде по-добре, ако бях напуснал и се бях присъединил към друг полк. След

Монс и Марна 17не останаха почти никакви гвардейци - поклати глава Артър. - Майка ми живее в друг свят - свят, който никога вече няма да се върне. Тази кървава война обезкърви старата аристокрация. Ние изгубихме толкова много наследници и предавани през поколенията титли, толкова много стари съученици и добри войници от всички рангове. Виждала си къде свършват: в някоя прогнила палатка, където изкашлят вътрешностите си, или в хирургическото отделение, молещи се да бъдат освободени от болката. О, Фийби, липсваше ми толкова много! Опитах се да намеря други момичета, за да запълнят мястото ти, но не можах да те забравя, как ние...