Лия Флеминг - Пощенската картичка

Толкова много неща се виждаха през прозореца на влака, докато той поемаше на юг. В Карлайл Марта извади сандвичи и термос, докато играеха на бесеница и на морски шах. След това в Ланкастър взе плетивото си и накара Кали да почете от книгата си и да се опита да подремне. На всяка гара Кали питаше дали са стигнали. Марта се засмиваше и казваше: „Бъди търпелива.“ После си поговориха малко на фламандски, просто за забавление, но скоро Марта стана сериозна.

- Никога не го забравяй, нека бъде твоят таен език. Никой друг няма да те разбере. Това може да бъде много забавно някой ден.

Кали се усмихна и кимна. Тя разбираше много добре Марта дори когато й говореше бързо.

Изведнъж зелените поля бяха заменени от тухлени къщи и фабрики, от комини и тунели и те най-сетне навлязоха в гара Юстън. В края на перона ги чакаше леля Фий и махаше с ръка. Изглеждаше доста по-различно от последния път, когато Кали я бе виждала - с трайно накъдрена коса и малка барета, килната на една страна. Носеше къса памучна рокля тип туника, която й стигаше само до коляното, копринени чорапи и обувки с високи токчета и каишки.

- Виж се само, приличаш на варен омар в този килт. Не можа ли да я облечеш в нещо по-леко? - тросна се тя на Марта.

- Беше студено, когато тръгнахме, а и по-добре да запази новите си дрехи за почивката -каза Марта и я изгледа сърдито.

- Предполагам, че е така. Хайде, ще вземем такси.

Фий се обърна към Марта.

- В колко часа е параходът ти? Може да се разделим и тук. Аз ще поема нещата. Може би ще искаш да се освежиш.

Кали се почувства като пакет, който предават от едни ръце на други.

- Не може ли Марта да дойде с нас? - попита тя, но Фий не й обърна внимание.

- По-добре да се разделим сега. Имам купища неща да свърша преди отпътуването ни утре. Е, Марта, пожелавам ти чудесна почивка... и безопасно пътуване. О, Кити каза да предадеш поздрави на всички от семейството си; надява се, че вече са се установили добре отново в родината - добави тя.

Марта се наведе да целуне Кали.

- Бъди добро момиче и се забавлявай. Ще ми липсваш.

Гласът й трепереше.

- Ние ще се отбием при теб на връщане, нали? - Кали се обърна въпросително към Фий, когато забеляза колко разстроена е Марта.

- Разбира се, ако има време. Сигурна съм, че ще успеем да я посетим.

- Иска ми се да дойдеш с нас. - Кали се притисна плътно в Марта. Тя беше най-важният човек в живота й, нейна единствена опора и денем, и нощем. - Не искам да отивам - каза й тя на фламандски, а Марта й прошепна в ухото: - Не се притеснявай... винаги ще бъда тук за теб, ще те чакам.

- Да не вдигаме много шум - прекъсна ги Фий. - Марта има свой собствен живот. Тя не иска да правиш сцени пред хората. Ще я видиш отново...

Кали маха ли, маха, докато Фийби я влачеше напред и Марта изчезваше сред тълпата. Изведнъж се озоваха под ярка слънчева светлина и сред оживен трафик, свирещи клаксони, товарни коли, автобуси, леки автомобили. Беше като Глазгоу, но три пъти по-шумно, с вървящи забързано хора по тротоарите. Откъде идваха всички те?

Седнала в таксито, сякаш бе в балон, Кали се загледа в извисяващите се над нея сгради и в хората, които се взираха навън през прозорците на автобусите. Почувства се много малка сред цялото това оживление и суматоха.

Леля Фий обаче се облегна назад, вече изглеждаше по-спокойна.

- Вълнуваш ли се? - усмихна се тя.

- Малко - отвърна смутено Кали. - Ти къде живееш?

- В апартамент на Мерилбоун Хай стрийт. Ще ти хареса. Обзаведох стаята ти по последна мода. Утре ще станем рано, за да тръгнем за Дувър и да хванем ферибота. Ще отплаваме за Франция точно както направих аз, когато тръгнах да обикалям бойното поле и да изнасям концерти с оркестъра.

- Но френският ми не е много добър - каза Кали.

- Знаеш повече от мен, а и всички говорят английски. Искам да ти покажа множество прекрасни места. Ще си прекараме чудесно заедно. Това ще бъде специално пътуване, което ще запомним.

Кали не каза нищо, но й се прииска да си е у дома, край езерото, и да мята пръчки на Кълен. Би трябвало да се чувства развълнувана, но не беше така. Вместо това имаше едно неприятно усещане в стомаха, предчувствие, че вече никога нищо няма да е както преди.

11 Соли със слабителен и антиациден ефект. - б. р.

12Има се предвид героинята на романа „Анн от „Зелените покриви“ от канадската писателка Луси Монтгомъри. - б. пр.

13Така са наричали Първата световна война преди избухването на Втората световна война. - б. пр.