Лия Флеминг - Пощенската картичка

Наблюдаваше как Марта слага детето в леглото и гаси лампата.

- Обича завесите да са дръпнати и вратата - отворена, за да вижда хълмовете сутрин -усмихна се бавачката, докато подреждаше дрехите на момичето и вдигаше играчките й от пода.

Фийби погледна встрани, осъзнала, че не би се сетила да го направи. Имаше толкова много неща, които не знаеше за всекидневните ритуали на Каролайн. Очите й се насълзиха, но не беше сигурна дали това бяха сълзи на вина, на срам, на любов или на смущение. Може би бяха всички тези чувства накуп и те я натъжаваха...

Пътуването до Глазгоу на следващия ден беше голям успех. Взеха влака - първа класа - до града и отидоха в чайната на мис Кранстън на Сошихол стрийт, за да похапнат супа и торта. Фийби обичаше да се хранят тук, сред изумителния интериор, столовете с високи облегалки, прекрасните стенописи и фантастичните прибори за хранене. Сервитьорките носеха еднакви униформи. Приличаше на театрална постановка. Неърн и Нивън Леърд не ги свърташе на едно място, но не успяха да разлеят нищо, а след това за награда Марта поведе всички към жълто-зеления трамвай. Отидоха до Горичката с фосилите, за да се възхитят на каменните дървета, после се върнаха в града на Алгил Аркейд, в бижутерията на Хендерсън, за да изберат подарък за Каролайн - хубав златен часовник с бяла кожена каишка.

- Но аз още не познавам часа, лельо Фий... Може ли да си избера гривна?

- Скоро ще се научиш - настоя Фийби, надявайки се, че Кали ще хареса скъпия подарък.

След това отидоха във филмовата къща, седнаха на една маса и изгледаха най-новия филм на Чарли Чаплин, пиха чай и хапнаха сладолед. Чаплин наистина беше добър актьор, а лицето му изглеждаше толкова тъжно, че Каролайн, седнала до Марта, от вълнение бе стиснала здраво ръката й. Фийби изведнъж изпита ревност заради близостта им.

Когато групата се върна в Далраднор, Фийби се вцепени при вида на голямата кола пред входната врата. Не беше тази, която бе поръчала от гаража, но въпреки това я позна. Двете момчета се спуснаха да разгледат лъскавото черно чудовище и шофьорът предложи да ги разходи по алеята, когато приключат с огледа. Каролайн искаше да отиде с тях, но Марта я избута в коридора.

- Време е за чай. Имаме посетител.

Фийби си пое дъх, за да се успокои, и се запита защо сър Лайънел е дошъл отново.

Нани Айбел се засуети оживено около тях.

- Чаят е сервиран в трапезарията. Иди и си измий ръцете, млада госпожице, и ела да поздравиш госта си.

Фийби влезе, като се молеше да е сам, и - слава богу - той наистина беше. Истинско облекчение. Лайънел винаги бе показвал, че изпитва съчувствие към нея, а и наближаваше не само рожденият ден на Каролайн, но и годишнината от смъртта на Артър. Защо да не потърси и той утеха във факта, че детето все повече и повече заприличва на баща си?

- Сър Лайънел, колко хубаво, че се отбихте отново. Съжалявам, че сме се разминали вчера. Както виждате, имахме тежък ден в града, но останете за рязането на тортата на Каролайн. Каролайн, тук е сър Лайънел, дошъл е да те види отново. Не е ли мило?

- Донесохте ли го? - Момичето направи реверанс и се усмихна.

- Какво да съм донесъл, млада госпожице? - попита той с престорена изненада.

- Днес е моят рожден ден - каза тя гордо. - Вече съм на седем.

- Точно така. Затова реших, че е по-добре да ти донеса нещо.

- Къде, къде е... - Малката се защура из стаята в търсене на кутията. - Аз имам часовник. Леля Фий ми го подари... Избрах го в магазина.

Тя протегна ръка, за да може възрастният човек да му се възхити.

- О, това е прекрасен часовник. Сега, къде ли сложих пищялката... - подразни я той, забелязал нетърпението й. - О, в онази кошница, май... - Посочи към една плетена кошница зад коженото кресло до прозореца. - Ще я отвориш ли вместо мен?

Каролайн се втурна към кошницата и я отвори с писък.

- О, вижте! Марта, лельо Фий! Вижте, вижте, елате и вижте! - Кали повдигна малко космато създание - спящо кученце само на няколко месеца. - За мен ли е?

Сър Лайънел беше въплъщение на пълното задоволство, когато кимна.

- Трябва да се грижиш за него, да го водиш на дълги разходки и да го научиш как да се държи. Казва се Кълен, герой на клановете. Териер е, така че няма да порасне много голям, но ще бъде много игрив. Мисля, че на седем години си достатъчно зряла, за да знаеш, че не е играчка, а истинско живо същество. Нали така, мис Фей?

- Наричайте ме Фийби, моля - промърмори тя с ясното съзнание, че искат одобрението й постфактум. Умният старец бе спечелил сърцето на момичето с този подарък, така подходящ за самичко дете. Той бе направил всичко както трябва, а тя - не. Кой ще хареса часовник, когато му се ще да има гривна? И когато всъщност може да има кученце като приятел и другар в игрите? Защо на нея не й бе хрумнало?