Лия Флеминг - Пощенската картичка

„Ти не познаваш собствената си дъщеря, затова си в периферията на нейния свят тук. Ти си просто лелята, която се отбива понякога и после отново изчезва. Защо се оплакваш? Сама направи този избор. Сега трябва да си платиш. Усмихни се и приеми последствията. Това е специалният ден на Каролайн, а не твоят.“

Преминаха в осветената от свещи трапезария. Имаше красива торта с глазура и със седем свещички на нея. Каролайн седеше вглъбена, вкопчила се в новия си приятел - приятел до живот.

За Фийби денят бе съсипан. Чувстваше се като дете, долепило носа си до прозореца, загледано през стъклото в нещо, от което вече не е част. Пое си дълбоко въздух и седна: време беше да изиграе ролята си на домакиня, време беше да нарисува усмивка на лицето си.

- Не е ли прекрасно, че сме се събрали всички заедно? Какъв прекрасен край на деня...

8 „Веселите момичета“ (Gaiety Girls') - актриси и певици, участвали в музикални комедии в театър „Гейети“ по време на Едуардовата епоха, края на Х1Х и началото на ХХ в. Танцуващите и пеещи момичета били образец на женственост и много популярни. Голяма част от тях били ухажвани от аристократи и дори се женели за тях. - б. пр.

9През Първата световна война край Солун се провежда прочута британска военна кампания. - б. пр.

10Испанският грип - пандемия, продължила от януари 1918 г. до декември 1920 г. Данните за смъртността варират от 50 до 130 милиона жертви. - б. пр.

Кали нямаше търпение да започне лятната ваканция, въпреки че тя щеше да бъде и време на тъжни сбогувания. Семейство Леърд се местеше в по-голяма ферма в Бордърс, а Марта щеше да посети семейството си в Белгия през лятото. Кали щеше да прекара цялото време с леля Фий и да пътува с нея и с приятелите й до Южна Франция. Щяха да преминат през Ламанша до Булон, за да разгледат Париж, а след това щяха да вземат влак чак до място, наречено Ница, на Средиземно море. Мисис Айбел шиеше по цял ден памучни рокли и шапки и слагаше чернодробни соли 11в куфара й за всеки случай, ако чуждестранната храна не й се отразеше добре. Марта я придружи във влака до Лондон, за да я предаде на леля Фий, след което щеше да вземе параход до Остенде. Бяха изучили маршрута на пътуванията на картата на стената в детската стая, докато се подготвяха. Марта говореше добре френски и бе накарала Кали да упражни някои фрази от речника.

Бавачката беше приготвила куфара си, но не говореше много. Бяха получили писмо с всички указания от леля Фий, но когато го прочете, Марта се разплака и се загледа през прозореца, докато държеше новата си пола, която бе подкъсила според модата, за да разкрива стройните й крака. Косата й беше подстригана и Кали смяташе, че така изглежда много красива.

- Лошо ли ти е? - втурна се към нея Кали и я прегърна.

- Не... просто ми е тъжно.

- Защо?

- Понякога нещата просто свършват... Но аз се държа глупаво. Хайде, нека да видим кои книги да сложим в багажа ти.

Кали се зачуди дали Марта не си е намерила приятел, който ще я отведе далеч от Далраднор.

Там и нани трябваше да поемат разходките на Кълен, защото тя не можеше да го вземе със себе си в морето. Кали знаеше, че той ужасно ще й липсва. Може би сър Лайънел щеше да се отбие по време на годишната си почивка, за да провери дали тя се грижи добре за кученцето. Той никога не водеше жена си или дъщеря си и това разстройваше мисис Айбел. „Това е толкова жалко и странно... те са само на осем километра оттук, в Балфур, а така и не се отбиха през всичките години... само ги чакам...“

Кали харесваше стария джентълмен. Той й носеше комикси за четене и бонбони във фуния, на дъното на която винаги имаше скрита половин крона за нея - да си я похарчи за каквото си иска. Винаги изглеждаше тъжен, когато се разделяха.

След като и близнаците се местеха, с кого щеше да си играе Кали, когато се върне? Тя винаги се караше с момичетата, които й се подиграваха, че е „сирачето Ани“ 12. Тя не беше виновна, че няма братя или сестри, или родители. Много момичета в училище бяха загубили бащите си в Голямата война 13. Леля Фий бе загубила годеника си и държеше в спалнята си негова снимка, сложена в сребърна рамка. Беше син на сър Лайънел, името му бе изписано и на военния мемориал. Леля Фий винаги се натъжаваше, когато гледаше снимката му.

Най-после дойде денят за пътуването с влак до Лондон. Беше горещо и прашно, докато стигнат с кола до централната гара на Глазгоу, но тя обичаше суматохата на мъкнещите куфари носачи, на тълпата изпращачи, които махаха с кърпички на пътниците от перона, и голямата сергия за вестници, откъдето купиха „Вестник за момичета“ и шоколад „Фрайс файв бойс“ за пътуването 14.