Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Носех я вечерта, когато се срещнах с баща ти - каза Фий с уста, пълна с карфици. - Ще изглеждаш много добре с нея.

Опитваха се да изгладят нещата помежду си, но беше много трудно. Кали знаеше, че Фий иска тя да я попита за романтичната им връзка, но не й се играеше тази игра. Не се интересуваше как са се запознали майка й и баща й.

Качиха Кали в таксито, дадоха й пари за връщане до дома, червило и резервни чорапи, гребен и допълнителни фиби. С приближаването към целта ставаше все по-нервна. „Ами ако никой не поиска да танцува с мен? Какво ще стане, ако момичетата не дойдат?“ Искаше й се да не се е съгласявала да ходи с тях.

Срещнаха се в приземния бар на „Риц“ Цяла орда от нови лица се втренчиха в нея, когато се появи: момчета с имена като Джок и Биф, Найджъл, Понго и Пади; върлинести млади мъже, придружаващи сестрите и приятелките си, които се казваха Хърмаяни, Сесилия или Анабел. Пам бе със сестра си Попи, а Клеми бе довела братовчедка си Белинда.

Пам я изгледа от главата до петите с усмивка.

- Божичко, Кали, изглеждаш великолепно. Тъмносиньото ти стои прекрасно.

Всички си казваха „наздраве“ с джин и шампанско. Внезапно в ръката й попадна чаша и скоро Кали усети как сияйна топлина изпълва тялото й. Беше късно, когато тръгнаха за Лестър скуеър. Клубът бе близо до театър „Алхамбра“. Помещаваше се в мазе, което разкриваше цял нов подземен свят с приглушена светлина и дим, където можеха да танцуват цяла нощ.

Стените бяха покрити с червени копринени и кадифени завеси. Имаше плюшени сепарета отстрани, позлатени лампиони и отделни свещи по масите. Клубът беше препълнен. Кали бе очаквала бална зала с полилеи, но това място бе много по-интересно и обаятелно. Оркестърът свиреше на сцената, а двойките кръжаха в кръг на дансинга. Млади, стари, всички сякаш се познаваха. „Може би момчетата са ходили в едно училище, а момичетата са имали едни и същи детегледачки и са се разхождали заедно в парка“, помисли си Кали.

- Божичко, надявам се, че татко не е тук с приятелката си - прошепна Белинда. - Не бих искала мама да разбере. Той каза, че трябва да работи до късно в Камарата на общините.

След като се настаниха, започнаха да се събират по двойки и да танцуват суинг, който цветнокожите музиканти свиреха толкова добре.

- Може да направим едно кръгче, ако искаш - каза Найджъл, предлагайки ръката си на Кали. - Но трябва да те предупредя, че не съм много добър в тези неща.

„Тези думи никога не са отговаряли повече на истината“, помисли си Кали, докато накуцваше обратно към местата им с изпонастъпани пръсти. Може би беше по-добре да остане седнала за следващия танц, но се оказа, че е танго.

- Хайде, Кали, нека им покажем какво сме научили - изкрещя Пам, надвиквайки шума. -Ти бъди мъжът, по-висока си.

Опитаха се да си припомнят указанията на Джем, но без неговото насърчение се получи някакъв фарс. После към дансинга се отправи двойка, която наистина знаеше какво прави. Той изглеждаше елегантен във фрака си, дамата му бе в плътно прилепнала червена рокля и цепката отстрани разкриваше съвършените й бедра.

- Това танцьори от клуба ли са? - попита Кали.

- Не, това е Тоби, който просто се фука. Голям играч е. Магьосника от Уелс, така го наричаме. Е, с него определено не е безопасно да се прибираш в такси - подсмихна се Пам. -Само гледай как ръката му се отправя на юг...

Кали не можеше да откъсне очи от двойката, която танцуваше в центъра на дансинга. Те бяха като магнит за останалите - с горди, горящи погледи и драматични пози.

- Как така танцува толкова добре?

- Тоби идва и си отива, живее в чужбина. Виж загарялото му лице и тези рамене... истински мистериозен мъж. Искаш ли да се запознаеш с него?

- О, не!

Той плашеше Кали със своя омагьосващ поглед, особено когато въртеше вихрено партньорката си в кръг, напълно забравил - както изглеждаше, за всички останали. Момичетата се отдръпнаха, за да отидат при другите, но след това тангото свърши и изведнъж Памела тръгна към красивата двойка и се върна с тях.

- Моята приятелка иска да се запознаете - усмихна се тя, самата невинност. - Мистър Тоби Лойд-Джоунс... мис Каролайн Бордман.

Кали си спомняше срамно лошия си танц и беше бясна.

- Ние просто се възхищавахме на техниката ви - заекна тя. - Опитваме се да се научим, но дори да бях ходила на сто урока, никога не бих успяла да постигна такова съвършенство в танца като вашето.

Тя се обърна за помощ към приятелките си, но момичетата бяха изчезнали.