Лия Флеминг - Пощенската картичка

Седмица по-късно, късно вечерта, Каролайн влетя в спалнята на Фийби с усмивка на лицето.

- Тоби ни покани в „Риц“ на обяд. Казах му, че нямам търпение да се срещнеш с него, така че той го предложи. Тоби е много щедър, но моля те, не носи онази претенциозна шапка с воалетката. Ужасна е и не подхожда на костюма ти.

Фийби винаги бе обичала тази шапка. Това беше важна среща, така че трябваше да приеме това условие. Беше любопитна да се срещне с мъжа, заради когото дъщеря й бе станала толкова критична и нервна за външния вид и на двете.

- И не казвай, че съм била безнадеждна в училище - добави Кали.

- Никога не бих казала такова нещо, а и ти не беше безнадеждна. Просто нямаше научни интереси като Примроуз. Предполагам, не искаш да му казвам и че съм родена в задните улички на Лийдс, нали? - тя не можа да сдържи подигравката си.

- И не разваляй всичко с въпроси.

Фийби замръзна за секунда.

- Искаш ли да дойда, или не? Както ми се струва, доста си притеснена за срещата ни. Той трябва да ме приеме такава, каквато съм. Нали не се интересува от мен. Аз съм само майката...

- Всъщност той смята, че си ми леля. Не исках цялата тази история да излезе наяве... все още...

Настъпи неловко мълчание.

- Мислех, че сме преодолели това - тихо каза Фийби. Опитваше се да запази спокойствие, но бе наранена от факта, че Каролайн крие връзката им. - Защо да не му кажа, че съм вдовица от войната? По-добре е да бъдеш откровена с хората, скъпа.

- Кой го казва само - тросна се Каролайн, излезе и затвори вратата.

Очевидно това не беше просто приятел за забавление, а мъж, който наистина бе важен за нея. Страхът отново завладя Фийби, стомахът й се сви на възел. „Как да изиграя тази роля?“

Тоби Лойд-Джоунс ги чакаше на бара. Беше набит, младолик мъж в елегантен ръчно ушит костюм. Чертите на лицето му бяха правилни, имаше силна брадичка и пронизващи очи и същата тъмна къдрава коса, която бе виждала в много уелски актьори. Поразителното му лице бе загоряло от слънцето.

Той протегна ръка с усмивка.

- Мис Фей, толкова много съм слушал за вас. Едно от великолепните момичета от театъра, на които моят баща се възхищаваше много. Радвам се, че успяхте да дойдете днес.

Не беше такъв, какъвто тя очакваше. Бе много по-възрастен, отколкото й се искаше.

В блестящия салон на хотела се насладиха на прекрасен обяд: мус от пушена сьомга, poulet rdti 39 и добро вино. Каролайн бе нервна, изглеждаше прекрасно в светлосинята си рокля, със сакото и шапката, която подчертаваше лицето й до съвършенство. Някой й бе помогнал да избере този костюм и Фийби можеше да предположи кой.

- Кога заминавате за Египет? Каролайн ми каза, че бизнесът ви е там.

- Все още не е много сигурно. Представлявам една от компаниите за развитие на Делтата. Инвестираме в инфраструктура, имоти и сгради по протежението на река Нил. Има такъв потенциал в тази територия. В момента съм зает със създаването на контакти. Кайро е невероятно място за развитие. Суецкият канал направи пътуванията от Европа до Далечния изток много по-кратки. Сега имаме подкрепата на правителството.

Тоби Лойд-Джоунс говореше надълго и нашироко за успеха си, малко прекалено разпалено, за да се хареса на Фийби - като проповедник, който се опитва да ви убеди в новооткритата си вяра.

- Имате ли намерение да живеете там?

- За известно време, за да се проучат напълно нещата, разбира се. Не бих искал да излагам семейството си на онзи климат... когато му дойде времето - добави той, поглеждайки към Каролайн, която се изчерви.

Значи такава беше постановката. Той гледаше към дъщеря й, сякаш бе ястие, което иска да изяде, а тя се взираше в него с телешки възторг, който допълнително притесни Фийби. Какво ставаше тук? Какво бе пропуснала през тези последни седмици?

- Напълно сте прав - кимна тя. - Би било грешка да натоварите съпругата си с такава промяна в културата и с несигурност. Особено в тези тревожни времена. Размириците в Северна Испания според някои са само репетиция за по-голямата драма, която предстои.

Каролайн я погледна, без да обръща внимание на споменаването на кризата в Европа.

- Когато хората са влюбени, няма значение къде живеят, стига да са заедно. - Тя попи устните си със салфетката. - Египет звучи толкова романтично.

- Сигурна съм, че е така - за известно време. Но какво правят там жените, докато мъжете са на работа, освен да седят на сянка и да играят на карти?

- Има един прекрасен кънтри клуб на остров извън Кайро - с басейн, тенис кортове, зали за хранене, невероятни партита под звездите - отвърна Тоби. - Наистина е много цивилизовано.