Лия Флеминг - Пощенската картичка

Ходеше на утринните молитви в катедралата с надеждата да се запознае с разни хора, но Тоби никога не прекрачи вратата на църквата.

- Мразя тези места - казваше той с такава злоба, че тя не попита защо.

Един ден, на връщане от пътуване в града, Кали намери писмо за себе си у дома. Почеркът й бе познат и тя го отвори с трепет, изплашена, че Фий й е писала злъчни думи, но от новините краката й се разтрепериха и тя изтича към спалнята си, за да се опита да осмисли всичко това насаме. Същата вечер Тоби я намери разплакана да лежи на леглото им.

- Леля Мейси е починала в нощта, когато си тръгнахме, и аз така и не успях да се сбогувам с нея - изхлипа тя. - Постъпих наистина ужасно.

Тоби се изненада, когато видя писмото.

- Нали ти казах да не изпращаш адреса ни на никого, докато не се настаним за постоянно. Писмата от дома само ще те разстройват.

- По-добре прочети останалата част от него - тросна се Кали. - Какво означава това за хотел „Кавендиш“?

- Откъде леля ти знае за това? - отвърна той.

- Е, тя е отишла и се е срещнала с управителката, мис Люис. Защо не ми каза, че не си платил сметката си?

- Как смее да се намесва, миризлив стар прилеп...?

- Тоби, тя е моя... - Кали спря, като видя колко е ядосан. - Какво стана? Аз съм ти съпруга, можеш да ми кажеш.

- Всичко това е просто недоразумение. Аз им написах чек. Предполагам, че се е изгубил. Не исках да разбереш.

- Затова ли трябваше да напуснем толкова бързо. Защо не ми каза? Можех да помогна.

- Не става така, скъпа. Сметките ми бяха малко изтънели, не идваха достатъчно комисиони. Вече няма значение.

- Но това означава, че хората знаят, че имаш затруднения. Те ще говорят. Трябва да платим тази сметка.

- О, не задълбавай. Беше само временна спънка. Сега сме добре, имаме къща и всичко е готово, за да се забавляваме. Утре вечер ще имаме гости, можеш ли да организираш нещо?

- Разбира се - каза Кали и избърса очи. - Ще приготвя нещо, което научих в Белгия.

- Не миди и картофки, надявам се - засмя се той.

- Тоби! Говоря за истинска френска кухня, но ще трябва Хасан да сервира на масата и ми е нужен приличен тоалет. Нямам нищо в гардероба си освен дневни рокли.

- Ще получиш всичко, което ти трябва. Ако мине добре, ще се уредим. Облечи се така, че да ги смаеш, скъпа моя.

На следващата сутрин Кали се опита да избута писмото на Фий в дъното на съзнанието си. Щеше да има достатъчно време, за да й отговори, когато положението им стане малко по-стабилно, и щеше да настоява сметката в хотела да се плати по някакъв начин от отпусканата й издръжка.

Изпратиха Хасан на пазара за пресни зеленчуци и подправки. Кали нае гари до хранителния магазин „Лапас“, за да се сдобие с останалите продукти и със свежи цветя. После тръгна да търси подходяща рокля, но намери костюм от две части - копринен панталон и ориенталски кафтан, който й се стори много дързък и модерен. Щеше да има време за баня и да подреди косата си в хлабав кок с цвете зад ухото, докато приготвяше poulet aux fines herbes 40. Купи също прекрасни tarte aux pruneaux 41 от „Гропи“, известната сладкарница. Графиня Ван Грутен щеше да се гордее с подредбата на масата за хранене. Беше толкова забавно да се държи като домакиня, че Кали почти забрави за измамата на Тоби със сметката. В писмото на Фий между редовете се четеше и репликата „аз нали ти казах“.

Майка й не би разбрала капризите на бизнеса, скъпите вечери, необходими, за да се спечелят клиенти. Поне сега тя знаеше, че трябва да следи по-внимателно сметките им. Тази вечер щеше да бъде изключителна и нямаше търпение да се срещне с нови двойки, да си намери приятели и да подкрепя Тоби във всичко, за да му помогне да постигне успех и да й създаде прекрасен живот тук.

Сега всичко беше готово, къщата блестеше, Хасан бе облечен с чудесна нова туника. Кали си наля първата напитка за вечерта, за да успокои нервите си. Щяха ли да харесат това, което е сготвила? Не трябваше да разочарова съпруга си.

Каролайн изпи джина си, а все още никой не бе пристигнал. Чака ли, чака, докато уреченият час отдавна отмина, но все още никой не идваше. Нервността й се замени с тревога и Кали закрачи из стаята, докато се чудеше какво да прави.

Тоби закъсняваше прекалено и тя се боеше от най-лошото. Най-накрая с облекчение чу да се затръшва вратата на кола. В коридора се разнесе шум и после той се появи с двама много пияни младежи, които се втренчиха в нея с интерес.

- О, хитри дяволе, къде си я крил досега? - попита единият, оглеждайки я от горе до долу.