Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Но ако съпругата има афера, какво става тогава? - Кали беше любопитна.

- Това е друг въпрос. Има правила, неписани, разбира се. Дискретността е едно от тях. Какво става в един брак е винаги лично. Страничните уговорки никога не се обсъждат и освен ако не е много богат и могъщ, човек крие своите малки лудории от очите на обществото.

Звънна гонг и ги поканиха в залата за официалната вечеря, където се оказаха почти до вратата, настанени до една странна двойка - мъжът бе със занемарено вечерно сако, а жената - със смачкана рокля, и те бяха или много глухи, или ужасно груби, защото през цялата вечер не им обърнаха внимание. Кали се усмихна, когато Моника й махна с ръка от дискретната си маса в ъгъла. Това беше единственото приятелско лице в залата. Колко ли години щяха да са необходими, за да стигнат до най-представителната маса? Колко ли хиляди благотворителни дейности и подмазвания трябваше да осъществят новаците, за да си издействат покана за тук? „Не ми пука, помисли си тя уверено. Аз съм млада, имам Тоби и това е всичко, което е от значение.“ Но Моника бе права, беше време да направи нещо за себе си. Така щеше да запълни свободните си часове, когато нямаше кой да й прави компания освен бутилката джин.

Моника удържа на думата си и й звънна, за да я покани на обяд в хотел „Мена хаус“. Бе втрещена, че Кали все още не е виждала пирамидите.

- Ще те взема и ще обиколим гробниците. Приготви си банския, в хотела има хубав басейн.

Излязоха от предградията и потеглиха към пустинята и хотела, който бе разположен срещу световноизвестното място. Беше странна смесица от мавританска и английска архитектура, но обядът беше невероятен. Моника качи Кали на гърба на камила, за да я снима, после подбраха най-добрите коне и пояздиха по пътеките и в пустинята. Кали бе поразена от великолепието на златистите плочи, сочещи към прашното розово небе, но в подножието на пирамидите се виждаха само дребен чакъл, боклук, тор и отпадъци. Купиха си пощенски картички с величествения сфинкс, който лежеше в своето заграждение, а изваяните му черти бяха изгладени от пустинните ветрове.

Плуваха в басейна на хотела, след това полегнаха на шезлонги и ядоха кайсиев сладолед. Топлината направи Кали сънлива. Моника лежеше, облечена в красивия си многоцветен саронг, и се криеше от слънцето.

- Никога не излагай лицето си на слънце или ще се окажеш с крокодилска кожа -предупреди я тя.

- От колко време си тук? - попита Кали.

- Искаш да кажеш как се оказах без брак и нечия любовница? Достатъчно дълго, за да се влюбя в това мистериозно място и да ми стане скучно. Достатъчно дълго съм тук, за да си намеря приятен симпатяга. Имаме изгодна уговорка. - Погледна нагоре и свали слънчевите си очила, за да провери реакцията на Кали. - Не си ли шокирана?

- Защо трябва да съм? Аз избягах от къщи с Тоби само преди няколко месеца. Оженихме се на борда на кораба.

- Британски или чужд?

- Има ли значение? Френски, мисля - отвърна Кали с усмивка.

- Има значение, ако искаш бракът ви да е законен. И все пак, виждам, че помежду ви има искра. Получава ли се?

- Какво искаш да кажеш? - Кали зае отбранителна позиция.

- Изживявате любовната мечта на младите в бунгало с градина в предградията. Как се справяте?

- Добре сме - каза Кали, като прогони летящите покрай нея мухи. Как смееше Моника да допуска, че имат някакви проблеми?

- Просто не ми приличаш на типичната съпруга на бизнесмен. Разкажи ми за себе си. На колко си години?

В следващия разговор някак си Моника успя да измъкне всичко от нея, без да разкрива нещо повече за себе си.

- Значи говориш и фламандски, и белгийски френски. Браво на теб. Сигурна ли си, че искаш да си намериш с какво да се занимаваш? А какво мислиш за топуркането на малки краченца?

- Тоби не е много въодушевен... все още. Има много време. А ти имаш ли деца?

- Твърде късно ми е вече. Кен има семейство, почти пораснали деца. Годеникът ми бе убит по време на войната. Аз бях медицинска сестра и попаднах тук. Когато войната приключи, не можах да се върна. Намерих си място като бавачка. Така се запознах с Кен. Беше неловко, разбира се, но имаме приятелско споразумение, което се спазва, надявам се.

Плуваха и после се преоблякоха за вечеря. За пръв път Тоби дойде навреме, за да се присъедини към тях, но Кен закъсня, така че те се прибраха обратно към бунгалото за чаша коняк, а Моника обеща да им върне жеста, като ги покани на гости в апартамента си на остров Замелек.