Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Скъпа, съжалявам, малко закъсняхме... отбихме се в един клуб на кораб и докато обиколим... просто за чаша коняк, времето ей така си отлетя... О, всичко мирише много вкусно.

Кали се опита да запази спокойствие. Перфектната домакиня никога не показва яростта си.

- Ястието почти изстина. Хасан ще сервира сега, преди да се е развалило съвсем - посочи тя към трапезарията, като се опитваше да не трепери от яд. - Тоби, къде са съпругите им? -прошепна тя. - Приготвих вечеря за осем...

- Съжалявам, скъпа, този път няма съпруги. Оли и Пинки все още не са си намерили, но аз съм хванал голямата риба, нали - отвърна й тихо. - Бъди мила с тях, старото ми момиче.

Говореше неясно, а когато минаха покрай нея, Оли успя да плъзне ръка надолу по бедрото й. Пинки видя ордьоврите, позеленя и се втурна към банята, за да повръща. След това седна отпуснат на масата, не успя да хапне нищо, но пък събори новите й порцеланови чинии върху плочките.

Никой не яде много, нито пък разговаряха. Сръбнаха малко уиски, после заспаха на дивана. Кали нямаше търпение да ги отпрати, когато в малките часове на нощта тръгнаха с олюляване към гарито, което щеше да ги откара по домовете им.

- Ти ми каза, че са важни клиенти - каза Кали. - Положих големи усилия, похарчих доста пари, а можех просто да сложа две бутилки уиски в ръцете им.

- Нощта бе добра. Плащах за всичко, а сега видяха и теб и знаят, че сме истинска двойка.

- А какво са очаквали да видят, харем? - попита тя, уморена и разочарована. - Дори и аз знам какво представляват клубовете на корабите по реката.

- Виж, всичко това е част от играта. Създадохме постановката, змията се надигна очарователно от коша и ги хипнотизира... те търсят място за склад за своя важен бизнес, внос и износ. Аз знам за едно, което може да се вземе евтино. Бавно, бавно трябва да се действа, за да може змията да хване маймунката... Ще имам подписите им на хартия до края на седмицата и ще се къпем в пари, ще видиш. Всичко ще си е струвало.

Само че те не подписаха и Тоби щурмува бунгалото в лошо настроение, тръшка врати и се цупи като разглезено дете, докато Кали се притесняваше как ще изкарат седмицата. Всичко беше много сложно в света на финансите. От омъжените жени се очакваше да прекарват сами часове наред, което я изнервяше до крайна степен. Трябваше да намери нещо, което да прави, или щеше да полудее на това малко място в тази жега. Тоби все още не я бе завел в нито един от британските клубове и тя се чудеше дали няма някакъв проблем. Дали и там не си бе платил таксите? Смъмри се за нелоялната мисъл, но се чувстваше разочарована.

Къде беше цялата романтика, която й бе обещал? Всичко, което бе видяла, бяха улици, пълни с мухи и боклуци, мръсотия и бедност, босоноги деца, яхнали раменете на своите забулени майки, просяци, уморени магарета, миризливи камили и коне, изнемогващи от преумора. Как би могла да продължи да изпраща весели пощенски картички и да се преструва, че води живот, какъвто няма?

Нищо не беше такова, каквото бе мечтала, че ще бъде. И най-лошото от всичко бе, че с всеки ден, в който живееше с Тоби, откриваше, че не знае почти нищо за него. Какво бе истина и какво - измислица? Дали лъжеше и нея? Точно това я плашеше най-много. Питаше се за кого всъщност се е омъжила.

Точно когато бе започнала да се отчайва, Тоби изкупи лекомислието си с акт на разкаяние. Той пристигна у дома с корсаж с орхидеи и й каза да си облече най-новия тоалет.

- Отиваме в клуб „Гезира“ за вечеря. Не казвай, че не спазвам обещанията си. Хасан може да си вземе свободна вечер. Ще минем по Лъвовия мост и ще отидем в кънтри клуба. И за да не помислиш, че съм забравил... - Усмихна се и постави кутия в ръката й.

Вътре имаше още една кутия - беше от естествена кожа, а в нея блестеше красив старинен златен пръстен с големи сини камъни.

- Не са истински, но отиват на очите ти, а и знам, че пръстенът ще ти стане.

Кали ахна от изненада.

- Толкова е необичаен. Мога да го нося тази вечер. О, благодаря ти! - Целуна го по устните. - Можем ли да си го позволим?

- Получих една комисиона днес... Не може да се появиш там без бижута, така че върви и се направи красива. Имам намерение да те покажа на всички тази вечер и се чувствам късметлия...

Клуб „Гезира“ беше всичко, за което си бе мечтала. Разположен в парк с хиподрум и градини, с голф игрище и тенис кортове, плувен басейн с тюркоазени плочки и голяма веранда, на която преселниците вдигаха наздравици на светлината на свещи. Жените изглеждаха много елегантни в блестящите си вечерни рокли и диаманти по шиите и ръцете. Имаше и други, облечени в по-къси рокли и с коктейлни шапки, както и армейски офицери в униформа. Сервитьорите си проправяха път между тях мълчаливо, разнасяха табли с кристални чаши, пълни с пенливо шампанско.