Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Тя е странна, много ярка личност, но и доста сдържана. Не можах да измъкна много информация от нея - каза Тоби.

- Моника ми харесва. От Манчестър е. Уверена е в себе си, но и малко самотна.

- Е, какво очакваш, когато бавачката е отмъкнала капитана от съпругата му? - провикна се Тоби от банята. - Идвай в леглото, скъпа.

- Една минутка само - извика Кали. Искаше й се да се разтъпче в хладния нощен въздух. Моника беше добра и интересна, но имаше една черупка около себе си, която бе трудно да разчупиш; преграда, която я защитаваше от социалното отхвърляне, на което сигурно бе подложена тук. Тя беше самотна жена, любовница, независима, чувствителна, но не и огорчена от живота. Имаше нещо загадъчно около Моника Батърсби, заради което Кали й се възхищаваше. Беше страхотно, че най-накрая си намери приятелка.

* * *

Фийби се загледа в картичките от Кайро. Вече имаше голяма колекция от тях: пирамидите в Гиза, Мемфис, ветроходни лодки по река Нил, гробницата на халифите и плажовете на Александрия, където Каролайн си отдъхваше в горещото лято с приятелката си Моника, която, ако се съдеше по снимките, не беше много по-млада от Фийби.

Бяха радостни картички, които не издаваха много, само разкриваха, че дъщеря й си прекарва добре със съпруга си. Примроуз изпрати коледна картичка, в която казваше, че получава писма от Кали, същото пишеше и Марта от Брюксел. Кити получи от Каролайн прекрасно съболезнователно писмо за Мейси с извинение за отсъствието. В него Кали се опитваше да обясни как бягството й с Тоби е било, за да си спестят суматохата и цялата врява покрай една голяма сватба.

Станалото в хотел „Кавендиш“ бе шокирало Фийби, когато разбра за него по заобиколен път, чрез танцовата школа. Памела Карлък бе тази, която намекна за неплатената сметка на

Тоби. Фийби реши, че трябва да се върне на мястото, на което бе изпитвала само щастие в онези кратки дни с Артър, за да плати сметката на Тоби. Как би могла да забрави онази прекрасна малка стая с огледала на стената, където бяха вечеряли след представлението и където беше заченато собственото й дете? Как би могла да забрави радостта от усещането да е в прегръдката на Артър и да мисли, че целият им живот е пред тях? Колко странно, че това бе същото място, на което Каролайн... Но тя не трябваше да мисли за това съвпадение. Измамата на Тоби бе опетнила това свещено за нея място и Фийби отиде да се срещне с Роуз Люис, за да се реваншира.

- Позволете ми да ви компенсирам.

Роуз махна с ръка и отхвърли предложението й.

- Вече няма смисъл. Но този мъж никога няма да мине през вратата ми отново. Някой път печелиш, друг път губиш. Мисля, че клетата му съпруга скоро също ще го разбере. Този, който е верен в дребните неща, е верен и за важните, това прочетох веднъж, а не мисля, че такава е философията на този измамник, нали? Кажете й да следи внимателно банковата си сметка, след като живее с такъв играч.

Тези думи смразиха Фийби до мозъка на костите. Как би могла да предупреди Каролайн? Тя щеше да възприеме всяка критика към своя любим като злобна и завистлива клюка. По-добре да изчака и да види какво ще се случи, като остави притесненията за себе си. Слава богу, че бе заета във филмовите компании „Елстрий“ и „Пайнуд“, които произвеждаха купища игрални филми. Търсеха я за характерни типажи - домакините, дамите от провинцията в спортни костюми от туид и собственичките на пансиони й бяха запазена марка. Не биваше да се оплаква, но когато се прибираше у дома всяка вечер и затваряше вратата зад себе си, имаше чувството, че част от нея липсва.

Лондон се променяше и се надигаха слухове за война. Първо Италия бе нападнала Етиопия, а сега в Испания се водеше Гражданска война. От Германия идваха тревожни новини за еврейските й приятели в театъра, чиито семейства бяха заплашени от преследване. Кога щеше да свърши всичко това? Нима не се биха във война, която трябваше да сложи край на всички войни? Всички тези смели млади мъже се бяха жертвали, а сега бедствието можеше да се повтори отново, ако се вярваше на песимистите, които все предричаха катастрофи.

Поне Каролайн бе в безопасност в Египет и водеше живот като Райли 43. Може би скоро щеше да чуе новини и за появата на бебе, макар че никога нямаше да го види, освен ако не предприемеше дългото пътуване до Египет. Нито веднъж не я поканиха.

Първоначалната ярост към дъщеря й не трая дълго, особено след като шокът й премина. Беше просто тъжна, че Каролайн е толкова наивна, за да избере първия впечатляващ мъж, който бе проявил интерес към нея - и то мъж, за когото бе чула, че има лоша репутация с момичетата. Дали бе осъзнала, че се е омъжила за ненадежден измамник? Беше й толкова трудно да седи и да гледа как някой, когото обича, пада в капана, несъзнателно подготвен от нея самата. Притесняваше се, че тя е виновна за всичко, защото бе толкова потайна за собственото си минало. Кали беше общувала с брат й Тед по-скоро, отколкото самата Фийби го бе правила, и ето какво недоразумение се бе получило от това. Ако само й беше давала Артър за пример за смелост и саможертва, за истински джентълмен с морал и добродетели, може би Каролайн щеше да има по-добър пример за подражание. Собственото й мълчание беше виновно за недоверието на дъщеря й към нея.