Лия Флеминг - Пощенската картичка

Влаковите компании бяха претоварени, вагоните - пренаселени, а закъсненията ставаха нещо обичайно. Купетата бяха пълни с войници и моряци, които отиваха на север, към казармите си. Всички поддържаха измамно шеговито чувство на вълнение. За пръв път типичната английска сдържаност бе разтърсена до основи от новината, че не след дълго целият свят ще избухне в пламъци. Мнозина трябваше да пътуват прави от Юстън до Глазгоу или приклекнали на пода в коридорите, а когато локомотивът затрака над Дъглас Мор 46, всички светлини угаснаха. Това беше кошмарно и безкрайно пътешествие. Тоалетните се запушиха и вонята на човешка пот се носеше натрапчиво из въздуха. Поне щом стигнеха в Стърлингшър, щяха да са в безопасност, но апартаментът на Фий бе друга история. Кали носеше всички документи и бижута, които успя да намери, в случай на въздушни нападения.

Пристигна у дома напълно изтощена и чак посред нощ. В неделя, на трети септември, Фий я събуди, за да чуят обръщението на министър-председателя. Мима и мистър Бърел, градинарят, стояха до тях, заслушани в официалните думи, и не смееха да кажат нищо, преди да свърши речта.

- Господ да помогне на всички тези войници. Радвам се, че баща ми не е жив, за да види как трябва да преминем отново през всичко това. За какво умряха толкова много хора предишния път! - проплака Мима.

Кали бе прекалено разстроена, за да направи нещо, и само въздишаше, впила поглед в Дезмънд, който си играеше в детската кошарка, без да подозира какво става. Ето, тук беше в безопасност от бомбардировките, но ако имаше нахлуване в страната, тогава какво?

- Ще се върна в Лондон и ще приведа апартамента в ред - каза Фий. - Ще сложа някои неща на склад. Дезмънд ще се нуждае от тях, когато порасне.

- Той ще се оправи. Всички ще се справим, спокойно - каза Кали.

- Мисля, че трябва да разчистим долната ливада за свинарник. Добре сме с яйцата, но малко свинско ще ни дойде добре за Коледа - предложи Колин Бърел. - Можем да разорем и цветните лехи и да засадим повече от зимните култури, повече картофи, ряпа. Говори се за купони за храна и ваучери за гориво, така че мога да прибера „Морис“ в конюшнята.

- О, не, моля те - извика Кали. Тя обичаше колата си, наричаше я на шега „Борис“. - Нека да изчакаме и да видим какво ще стане. Предполагам, че трябва да предложим част от къщата за настаняване на евакуираните.

- Не прибързвайте, мис Каролайн. С такова малко детенце в къщата не можем да рискуваме, не знаем какви микроби може да носят непознатите - скочи веднага Мима.

- Всеки трябва да даде своя принос, Мима. Една по-разхвърляна и шумна къща е най-малката жертва, която можем да направим.

Кали се чувстваше виновна, че живеят далеч от всякаква опасност, докато Феран и семейството му отвъд Ламанша се опасяваха от най-лошото след случилото се в страната им преди двадесет години. Той беше прав да иска да ги защити, както тя трябваше да защити своето семейство.

Тази вечер Кали седна и написа писмо, в което изля сърцето си и чувствата си към него.

Скъпи мой,

Толкова съжалявам, че не можеш да дойдеш в Лондон. Исках да те заведа в Шотландия, за да видиш сина ни. Да, нашия син, Дезмънд Луи. Роден е преди няколко месеца, през март. Толкова исках да ти го покажа и всички да бъдем заедно, но изглежда, че това трябва да почака. Колко жестока е съдбата - даде ни такова обещание за щастие само за да ни лиши от него. Съжалявам, че не ти казах досега тази прекрасна новина, но сърцето си има своите причини. Дълга история. Исках да съм сигурна, че синът ми има законно име в собствената си страна, преди да... Не бях права да постъпя така, а сега всички плащаме цената за решението ми.

Той е красиво малко момче, пращам ти негова снимка. Моля те, прости ми, че не ти казах по-рано. Сега се боя, че ще минат много месеци, преди да го видиш.

Кали не можа да довърши писмото. Сълзи се стичаха по лицето й, капеха по листа и размазваха мастилото. Това бе твърде открита, твърде брутална изповед. Как би могъл да й прости, че е скрила това от него? Как щеше да му подейства, когато знаеше, че е в капан от едната страна на Ламанша, а тя е от другата? Може би бе по-добре да му пише, когато положението стане по-ясно, по-безопасно. Сега не беше най-подходящото време да разкрива тайната си. Щеше да изчака още малко, макар да се питаше как любовта им ще издържи на такава разлъка. Но трябваше да поеме този риск.

Знаеше, че ситуацията им не е по-различна от тази на хиляди други жени и войници, изправени пред същата дилема. Сега Кали имаше и друга задача - трябваше сама да се погрижи за дома и градините на Далраднор, за да ги съхрани за бъдещето.