Лия Флеминг - Пощенската картичка

Това обаче не е било утеха за „леля й“, докато се е готвела да роди сама.

„О, Феран, не знам къде си погребан. Нямам никакви твои писма, които да предам на сина ни, само един медал.“

Фийби се бе вкопчила в тези писма през целия си живот, а сега те бяха нейни и Кали за малко да ги изхвърли в морето. Как може да се хвърля една любов зад борда? Последното писмо беше с почерка на баща й. Нямаше сили дори да го погледне, но знаеше, че трябва. Това бе всичко, което бе останало от него.

Ако по някаква злощастна причина не дойда за сватбата ни, няма да е защото съм променил решението си или сърцето ми вече не изпитва същото, а защото съдбата ни е лишила от шанса да бъдем щастливи заедно.

Направих някои постъпки в случай на такова събитие по единствения начин, който знам. Няма да бъдеш лишена от средства. Обещавам ти. Предприех спешни мерки за това, защото от известно време имам лошо предчувствие, налегнали са ме тежки мисли, че нещата могат да не се развият така, както ги планираме. Усещам, че няма да изживея живота си както ми се иска - заедно с теб и детето ни.

Имахме толкова малко време заедно, толкова малко време, за да изпитаме обикновените неща от брачния живот в мирно време. Войната ни лиши от тази радост.

Не се огорчавай. Живей, както винаги си живяла - независима и решителна. Дай на моето малко съкровище всички възможности да израсне като достоен гражданин с добро и смело сърце. И своевременно намери някой, който да даде на детето ни име, така че да не бъде хвърлено петно нито върху теб, нито върху него. Обществото може да бъде жестоко към неомъжени жени с деца, затова вярвам, че ти ще закриляш нашето съкровище в живота така, както аз ще го сторя в смъртта.

Не съм обичал никога никоя друга освен теб. Кураж, мое смело сърце. Бъди щастлива в живота си и разкажи на детето ни за любовта на баща му към него...

„Как ми се иска да съм познавала този човек, разплака се Кали - думите му я караха да се срамува. Майка ми се постара да ме защити по единствения начин, който намери, а аз се борих с нея до края на живота й. Имаше пропаст между нас, океан от неразбирателство, пропуснати възможности, а сега вече е твърде късно. Каква глупачка съм била. Защо не мога да направя нищо правилно? Нищо чудно, че съм сама. Колко разочарован би бил Артър, ако знаеше в какво съм се превърнала“.

Кали събра писмата и избяга в каютата си, за да удави мъката в алкохол и да заспи.

Когато корабът навлезе във водите край Саутхемптън, всички излязоха на палубата, за да се насладят на прохладната английска сутрин. Имаше дюдюкания и сирени, сякаш бяха герои, които се връщат от война, а не изгнаници, претърпели унизително поражение. Бомбардировките и нападенията срещу Порт Саид бяха прекратени, преди изобщо да започнат - американците и руснаците се бяха погрижили за това, - така че защо бе целият този дух ала Дюнкерк? Дрехите на Кали бяха неподходящи, костюмите от коприна и памук не я защитаваха от вятъра и дъжда и я бележеха като външен човек, но някъде на доковете на пристанището Примроуз чакаше да я прибере и да я вземе със себе си. Кали трябваше да й покаже своята благодарност.

Раздели се с Моника и знаеше, че никога повече няма да я види. Кали бе опитала да се реваншира, като я покани на специална вечеря, и се постара да й обясни глупавото си поведение през последните години. Бе разочаровала Моника, както и всички други хора в живота си, но благодари на приятелката си за това, че й бе намерила място на кораба и че бе търпяла настроенията й. Моника беше любезна, но резервирана. Не се уговориха да се срещнат някъде след време.

За щастие, Прим бе там и чакаше Кали, за да я посрещне - напълняла бе като кастриран петел, а славната й грива се бе прошарила под дебелата филцова шапка. Двете се прегърнаха и Кали усети как ръцете на приятелката й опипват леко костите й.

- Трябва да те охраним малко. Какво си преживяла само с всички тези войници и бомби. Радвам се, че те виждам отново, Кали. Мина твърде дълго време.

„Нуждая се от питие“, помисли си Каролайн, като се надяваше, че не вони твърде силно.

- Благодаря ти за предложението да отседна у вас, но трябва да си намеря хотел.

- Глупости, идваш при нас... - скастри я Прим. - Трябва да се срещнеш със своята съименничка Елизабет Каролайн, но тя отговаря само на Либи, и с Питър. Той е почти на четири години вече. Те направо умират да се запознаят с теб.

Последното нещо, от което Кали се нуждаеше, бе къща, пълна с деца, за да й напомнят за детето, което е изгубила.