Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Бъдете така добра. Току-що слизам от кораба от Суец и костите ми са в истински шок от времето...

- О, колко ужасно. Ще видя какво мога да направя, мадам.

Другите гости се усмихнаха на Питър, изразиха съчувствие за тежкото й положение и поискаха да узнаят историята й. Тя им разказа за Насър и арабските протести. След това някак си питиетата потекоха едно след друго.

Питър я подръпна за ръкава, защото искаше да отиде до тоалетната. Сервитьорката го заведе и тогава Кали погледна часовника си. Боже мили, вече бе пет и половина и се бе стъмнило. Беше забравила за Либи! Скочи на крака, но стаята се завъртя около нея. Трябваше да плати сметката и да намери такси. Не беше в състояние да се прибере в къщата. Питър я хвана за ръката и я поведе надолу по стъпалата, сякаш беше сляпа.

Повикаха такси, но тя бе толкова объркана, че не можеше да си спомни адреса.

- Живея в къщата със зелената врата на Портланд авеню - каза момчето на шофьора.

Когато пристигнаха там, една полицейска кола чакаше на алеята. Прим излетя през вратата

и притисна Питър до себе си.

- Къде, по дяволите, беше с детето ми?

- Съжалявам.

- Съжалението ти не е достатъчно. Остави Либи пред училището да чака, обляна в сълзи, а сега и това. Къде си го водила? - Помириса дъха на Кали с отвращение. - Ти си пияна.

- Съжалявам.

- Завела си малкото ми момченце в кръчма и си се напила като свиня, забравяйки за времето. Как можа да ми го причиниш?

- Много съжалявам. Разговарях с хората... Не беше кръчма... Това няма да се повтори.

- Бъди сигурна, че няма. Не можеш да останеш в този дом, щом излагаш децата ми на риск. Как можа да паднеш толкова ниско? Какво ти става? Не мисли, че не сме забелязали, че никога не си трезва... все се промъкваш на горния етаж да си пийнеш. Стегни се, Кали. Нищо чудно, че Бойд са искали Дезмънд да остане с тях, щом си способна единствено на такива неща.

Прим не можеше да й нанесе по-тежък удар от това обвинение.

- Казах, че съжалявам.

Видя, че Либи я гледа с широко отворени от смайване очи.

- Искате ли да повдигнете обвинения, мадам? - попита полицаят, който бе видял всичко. -Да се напиеш, докато отговаряш за непълнолетен, е престъпление.

- Не. Нищо лошо не е станало и няма да има възможност да стане. Просто я изведете от дома ми. - Прим отново се разпали. - Ако не внимаваш, няма да ти останат никакви приятели. Ние всички трябва да живеем с това, което войната причини на семействата ни. Аз загубих брат си. Спри да се самосъжаляваш и направи нещо полезно, иначе с това темпо скоро ще свършиш в канавката. Съжалявам, но трябва да си тръгнеш. Не мога да позволя децата ми да бъдат излагани на вредно влияние.

Кали приготви куфарите си в пълно мълчание, внезапно напълно изтрезняла. Искаше да се махне възможно най-далече от това задушаващо предградие и от изражението на лицето на

Прим.

Полицаят я остави пред гарата със загрижен вид.

- Имате ли къде да отидете, мис?

- Ще се оправя, полицай - отвърна тя. - Ще си намеря хотел за през нощта.

- Пазете се - каза той, махна й с ръка и потегли, като я остави сама на студа, в мрака.

6Оръдие от Първата световна война, разработка на „Круп“ - б. пр.

Либи затвори албума с въздишка.

- Мама никога не заговори отново за нея. Мисля, че тогава пътищата им се разделиха. Всичко е било свързано с войната и с нещо, което се е случило в Далраднор, къщата в Шотландия, където тя е живяла с Фийби. Мама казваше, че е била прекрасна къща, пълна с щастие, преди да дойде войната.

Замълча, докосна с ръка кожения албум и въздъхна.

- Трябва да осъзнаеш, че това поколение не вдигаше шум около личните си дела, хората задържаха в себе си емоциите. Била съм свидетел на тази сцена, но си спомням само вонята на алкохол върху дрехите й и униформения полицай. Когато попитах по-късно, мама ми каза единствено: „Сърцето си има своите причини.“ Не го разбрах тогава, не го разбирам и сега. Надявах се, че Кали ще се появи на погребението на мама. Беше обявено във вестниците. Опитах се да я открия сред хората, но тя не беше там. Така че не мога да ти помогна с по-нова информация.

- Не съм сигурна, че искам да знам повече за тази Каролайн. Струва ми се, че е била неприятна личност.

- О, не, не говори така. Мама казваше, че е преживяла много по време на войната, била е в концентрационен лагер, така че трябва да я разбереш, и ако е дъщеря на Фийби, а не просто нейна племенница, трябва да продължиш да я търсиш. Може да е още жива.