Лия Флеминг - Пощенската картичка

- Пусни ме да мина - нареди тя.

- Ти и твоята армия ли? - подигра й се той. - Това е моята земя и ти си нарушител.

Вдигна тоягата си по-скоро заплашително, но инстинктът й от далечните дни на военното обучение проговори у нея и тя се отдръпна мигновено. Изненада го, грабна пръчката със сила, подхранвана от яростта й, и я стовари върху раменете му с трясък.

- Сега ти ще разбереш какво е чувството - каза тя и продължи да го бие без милост, докато той се сгърчи от болка. Кали усещаше силата на гнева си. Наказваше всички онези насилници, всички служители, които мачкаха жертвите под краката си. Тоягата се спускаше надолу и надолу, докато фермерът се сви на кълбо на земята. Кали спря да си поеме дъх, осъзна къде се намира и какво става, но не чувстваше нищо друго освен презрение към хленчещия мъж.

Измъкна кучето изпод плета и остави Тед да лежи там. Той все още дишаше, задъхваше се от болка. Щеше да живее, но никога нямаше да причини повече болка на това треперещо куче, ако зависеше от нея.

Взе кучето на ръце и го занесе до караваната зад кръчмата, която изпълняваше ролята на летния й дом. Кучето бе изключително леко.

- Хайде, момиче, да видим какви са щетите. - Кали погледна в очите на уплашеното животно и видя само болка, недоверие и страх. - Знам как се чувстваш - сподели тя. Изведнъж откри, че плаче. Колко ли време това клето създание е било подложено на тормоза на Флечър? - Никога вече няма да преживееш това. Сега ти си моя приятелка - каза тя и я погали нежно.

Кучката бе само кожа и кости, покрита с бълхи и рани. Въпреки очевидно ужасното отношение, което бе търпяла, Кали знаеше, че ще трябва да се пребори, за да я задържи. Фермерите имаха права над своите пастирски кучета, но това бе нещо друго.

- Доли, така ще те наричам - каза тя. Сложи вода в чайника да заври. Първо почисти раните, а после превърза старото момиче. Щяха да са нужни много грижи, преди Доли да започне новия си живот.

Кучето показа признателността си, като се изака на пода на караваната.

- Така значи, а? Ще те вържа, за да мога да почистя. Няма да те нараня. Получила съм достатъчно удари по гърба си, за да не желая никой друг да изпитва същото... освен собственика ти.

Три часа по-късно караваната и кучето миришеха на чисто, а Кали се приготвяше за работа, когато на вратата й силно се потропа. Двама полицаи стояха отвън и настояваха да влязат. Тя позна полицай Хари (две бири и порция свински пръжки всяка вечер, когато не бе на смяна) и му се усмихна.

- Това твоето куче ли е? - попита полицаят.

- Вече е - отвърна Кали, без да се притеснява. - Видях Доли в полето, отнасяха се ужасно зле с нея, биеха я. Освободих я от собственика й.

- Затова сме тук.

- Дадох на Тед Флечър доза от собственото му лекарство, получи си урока.

- От твоя „урок“ целият е в синини. Не можеш да вземаш закона в свои ръце, Кали - каза селският полицай. - Той се оплака, че си го нападнала.

- Разбира се, че го направих, когато замахна с тоягата си към мен. Беше пребил горкото създание до безсъзнание. Вижте белезите й, оставена е да умре от глад.

- Тя е пастирско куче, а не домашен любимец.

- Сега Доли е моят домашен любимец. Аз я спасих и се надявам, че Тед Флечър ще се замисли как се държи с безмълвните си работници.

- Не е толкова просто, Кали. Той те обвинява в нападение. Ще трябва да отговориш на някои въпроси в участъка и ще вземем показанията ти. Кучето идва с нас...

- Ще я върнете, за да понесе още жестокост? Познавате човека - проявете милост... Ще я откупя от него, ако се наложи, но няма да се върне там. Тя е една стара дама, добрите й дни отдавна са минали, всеки може да го види.

- Това е друга тема. Не можеш просто да ходиш и да пребиваш хората.

- Странно, но в живота си съм виждала много хора да правят точно това.

- Но не и у нас. Хайде, ела, и ще уредим всичко.

- Мога ли да доведа Доли като доказателство? Не можем да я оставим сама.

Кучето се взря в тях, сякаш в знак на съгласие. То накуцваше, беше жалка гледка, но се придържаше близо до Каролайн.

- Човек ще каже, че тази животинка знае къде ще й е добре - промърмори полицай Хари, като намигна на Кали.

Малко по-късно Кали се яви пред мировия съдия и се призна за виновна за нападение над фермера, след като е била обзета от гняв при вида на неговата жестокост.

- Исках той да почувства болката, която причинява, и не съжалявам за действията си -призна тя.

- Преминали сте границата, мисис Джоунс. Той ходи с патерици и си иска кучето обратно.