Лия Флеминг - Пощенската картичка

Джеси се обърна, за да го отвори, и после излезе от стаята.

- Лоши новини? - попита мама Кейн, когато тя се върна. Изглеждаше много сериозна и замислена.

- Не, просто новини от къщи. Ще го дочета по-късно. Докъде бяхме стигнали?

- Там, където сме обикновено - спорим за този нехранимайко и неговите глупости - каза Боб.

- Спри да го тормозиш - Джеси застана по-близо до Дезмънд.

- Винаги вземаш неговата страна. Той трябва да си отиде - втренчи се в тях двамата Боб.

- Много е малък, за да отиде в пансион в чужда страна, имай сърце. Доведох го тук, за да има по-добър живот - каза тя, докато поставяше опаковъчната хартия в огнището.

- Или той, или аз, Джеси. Нещата не бяха така в Шотландия. Ти беше весела, забавна, готова на всичко.

- И дойдох на края на света, за да бъда с теб - само за да разбера, че не си човекът, за когото се омъжих. Ти си се променил. Всеки може да го види. Не дойдох тук, за да ме пребиват и да ходя в синини. И се отнасяш към добитъка си по-добре, отколкото към малкия Луи.

- Той ти влияе зле. - Боб пристъпи напред и Дез инстинктивно се отдръпна в очакване на поредния шамар.

- Виж себе си, Боб, и собствените си недостатъци, преди да обвиняваш дете. Що за пример му даваш? Една добра дума не е излязла от устата ти, откакто сме пристигнали. Не мога да търпя това повече.

- Тогава знаеш какво да направиш, нали? - отговори той с насмешка и скръсти ръце на гърдите си. Но когато видя решителния поглед на Джеси, изражението му се промени.

- Съгласна съм. Съжалявам, мамо, но в един момент трябва да кажа „стига“ - обърна се тя към мама Кейн. - Ако не можем да се държим мило на Коледа, каква надежда има за нас? Хайде, Луи, време е да си събираме багажа. Няма да остана на място, на което не съм желана.

Дезмънд не можеше да повярва на ушите си. Защо бе променила решението си? Наистина ли си тръгваха? Втурна се нагоре по стълбището след нея и се усмихна за пръв път от седмици, докато тя вадеше куфара с етикетите и хвърляше безразборно вътре дрехите си -всички онези градски неща, които изобщо не бе носила.

- Трябва да тръгнем веднага. Ще помоля един от работниците да ни закара до града. Въпреки че нямам представа къде ще отидем.

- Аз имам - усмихна се Дез и й протегна измачканото листче, което бе пазил през всички тези месеци. - Изпратих му картичка. Той знае за нас. Можем отначало да отидем при него. Обещах му и сега можем да го изпълним.

Джеси се обърна и му се усмихна в отговор.

- Какво щях да правя без теб, синко?

Дезмънд се изчерви от гордост. Това признание бе най-добрият коледен подарък, който бе получавал някога.

3Популярна британска марка за играчки, съществувала от 1935 до 1979 г. - б. пр.

Кали усети как странната жега щипе кожата й, докато тя се взира от влака в пейзажа, удивена от мащабите на Южна Австралия - от горите, от равния терен с крайпътните селища, нанизани едно след друго като градчетата от филмите за Дивия запад. Километър след километър прашна пустош без никаква следа от хора. Какво би могъл да прави синът й в такова място? Това беше нова страна за млади хора, с нови пътища и селища. Дори почвата бе толкова различна от пръстта в родината й.

Слезе на най-близката до „Руби Крийк“ гара, развълнувана, но и притеснена. Изглеждаше като чужденка в лондонските си дрехи. Взе си стая в единствения хотел - просто бар с няколко стаи на горния етаж - и остави куфара си. Първата й задача бе да намери най-бързия начин да стигне до фермата. Беше се надявала, че някой ще бъде достатъчно любезен да я посрещне на гарата, след като предварително бе изпратила информация с детайлите по пътуването си. Не получи отговор на нито едно от писмата си, така че се отправи към местния пощенски клон.

Жената зад гишето й се усмихна.

- Добър ден... Мога ли да ви помогна?

- Надявам се. Как да стигна до „Руби Крийк“? - попита Кали с усмивка, осъзнала, че говори с различен акцент. - До фермата на Кейн. Търся Джеси Кейн. Далече ли е?

- От Англия ли сте? - попита жената.

Кали кимна.

- За съжаление, не мога да ви помогна. Джеси си замина неотдавна - прошепна тя. -Имаше малко проблеми. Ако питате мен, Боб Кейн си блъска главата в стената, задето позволи такава работлива жена да го напусне... Все пак той вече не е много наред, откакто се разби с мотора. Бяха тук по Коледа само за пет минути, и си тръгнаха. Тя имаше основание, така че не я виня - приведе се жената зад щанда, за да подчертае думите си.

- Къде е сега? - Кали не можеше да повярва, че е дошла чак дотук, за да чуе това.