Лия Флеминг - Пощенската картичка

Хубаво беше отново да е на борда на кораб. Последния път, когато бе пътувала така, бе мечтала за Феран на път за къщи и бе носила неговото дете. Колко щастливи бяха двамата в Кайро с мисълта, че целият живот е пред тях. Ако само знаеха какво ги очаква. Дори и сега сънищата й бяха накъсани от кошмари, които не можеше да контролира. Скоро щеше да се върне със сина си, щяха да започнат новия си живот заедно и нищо и никой нямаше да ги раздели.

Наближаваше Коледа и Джеси и баба Кейн щяха да ходят в града на пазар. Дез помоли да отиде с тях, иначе планът му нямаше да проработи. Натъртванията му бяха изчезнали, но имаше лош белег на бузата. Той не искаше хората да видят нараняванията му, така че облече яке, за да скрие ръцете си, въпреки че бе горещо, и сложи шапка на обръснатата си глава. Носеше къси панталони, направени от един чифт дънки на Боб, и стъпалата му стърчаха от сандалите. Боб не поглеждаше към него директно и никой не споменаваше нищо за онази вечер. Ноктите на Джеси бяха почернели и пръстите й бяха пристегнати с бинт, така че той и мама Кейн бяха поели задълженията й.

Дезмънд попита дали може да отиде до пощата. Той стискаше лирата си и скъпоценната си коледна картичка. Искаше да купи подаръци за Коледа и да пусне специалното си писмо до Аделаида. То прогаряше дупка в джоба му от седмици. Бе написал посланието си много внимателно, с най-красивия си почерк.

- Да не си се бил отново, Луи? - Служителката в пощата погледна лицето му с безпокойство.

- Конят пак ме хвърли на земята - каза той, без да поглежда към нея. Връчи й писмото.

- Докато си тук, има нещо за леля ти Джеси от Англия. Увери се, че ще го получи, синко.

Дезмънд го пъхна в джоба си и отиде до магазина, за да купи кутия шоколадови бонбони и кърпички за мама Кейн и някакви гирлянди. Беше Коледа, в края на краищата, и макар да бе горещо, Джеси му обеща, че ще имат коледно дърво, което да украсят. С малко късмет Боб щеше да се напие и да заспи, да ги остави да се насладят насаме на вечерта, докато слушат радио.

Боб беше все трезвен от онази ужасна съботна вечер. Дезмънд го бе чул да умолява Джеси да му прости. Водеше ги на църква, без да протестира, и им обеща пикник като награда.

Нямаше сняг, нито Дядо Коледа в магазините. Джеси каза, че добрият старец е твърде далече, за да дойде до „Руби Крийк“, но със сигурност щял да остави подаръци, както обикновено. Тя прошепна на Дез:

- Бъди мил с чичо Боб. Той се старае. Знае, че е направил нещо лошо.

- Защо трябва да оставаме тук?

- Защото дадох обет в църквата да сме заедно и в добро, и в лошо - отговори с тъжно изражение Джеси. - Трябва да се стараем и да се справим възможно най-добре в тази ситуация.

Дез знаеше, че тя плаче, ако няма писма за нея от семейството й. Джеси мразеше чудатостта на това място не по-малко него.

Плановете на Дезмънд вървяха добре до сутринта на Коледа, когато под дървото с гирлянди се появиха подаръците и той даде своите на мама Кейн и на Джеси.

- Откъде взе пари за тези скъпи неща? - подигра му се Боб, докато оглеждаше подаръците. Беше наясно, че за него няма да има нищо.

- Това са си мои пари, спестих си ги - каза Дезмънд с усмивка.

- Как ли пък не. Да не си откраднал нещо в града?

- Не, не съм. Дадоха ми ги.

- Вижте как променя историята си. И кой ще ти даде пари? Джеси, да не си отделяла тайно пари от нашите?

Джеси го погледна гневно и поклати глава.

- Не ме лъжи.

- Тя не лъже - каза мама Кейн. - Все пак е Коледа, престани.

Боб грабна Дез за яката на ризата и го разтресе.

- Кажи ми кой ти даде парите.

- Дадоха ми една лира на кораба, когато си тръгвахме.

- Кой? - стисна го Боб.

- Големия Джим.

- Кой е Големия Джим?

- Наш приятел. Връщаше се от войната.

- Значи войник, а? Защо му е да дава на изтърсак като теб пари?

- О, Боб, моля те. Големия Джим беше нашият инструктор. Беше любезен, това е всичко.

- Със сигурност е бил любезен, толкова любезен, че му е дал пари, за да си мълчи. Падна ли си по него?

- О, моля те, успокой се. Нямаше нищо такова. Танцувахме няколко пъти - иначе трябваше да танцуваме само момичета с момичета. Не си прави грешни изводи. Той просто харесваше Луи, това е всичко. Нека се насладим на един ден без караници. Коледа е.

- И какво от това? Ден като всеки друг, нищо специално. Овцете не знаят, че е Коледа. Това момче има лукав поглед... Защо гледа така?

- Забравих нещо, само една минута. - Дез хукна да намери якето си и бръкна в джоба му. -Забравих това писмо. За теб е, Джеси, от Англия. - Подаде й писмото със странен почерк.