Лия Флеминг - Пощенската картичка

Фий слезе бавно по стълбището, като стискаше здраво перилото и се усмихваше.

- Ти успя. Как мина пътуването?

Нямаше целувки или прегръдки, никакво суетене, просто обичайното й театрално влизане, само че тя определено бе остаряла. Все още се опитваше да излъчва достойнство, но личеше, че това й струва много усилия, и раменете й бяха отпуснати.

- Трябва да си почивам повече напоследък. Нека те погледна... О, мила моя, толкова си отслабнала, но ти отива. А косата ти...

- Добре съм - каза Кали, макар да знаеше, че изглежда ужасно. - Но ти не си. Кога се случи това?

Фийби пренебрегна коментара й и поклати глава.

- Много по-добре съм от преди, с всеки месец ставам все по-силна. Ударът ме забави, но можеше и да е по-лошо. Влез. Мима ще ни донесе шери.

- Не съм посетител. Мога да си сипя и сама питие. Кога ще се прибере Дезмънд от училище? Той знае ли, че си идвам? Какво си му казала?

Последва пауза, докато майка й се отпускаше на стола си.

- Каролайн, тук станаха някои промени, мила моя. Трябва да разбереш, не бях достатъчно добре, за да се грижа за него, а и след като Джеси се омъжи...

- Пратила си го в интернат. Помислих си, че може да си го направила. Кое училище избра? -отвърна Кали, но се почувства странно апатично сега, след като знаеше, че Дезмънд не е вкъщи и няма да дойде да я посрещне.

- Не точно. Седни... Има нещо, което трябва да знаеш... Когато Джеси се омъжи за своя летец, той искаше да я вземе в Австралия и изпрати покана за нея.

- Искаш да кажеш, австралиецът от Стърлинг? Какво общо има това с Дезмънд?

- Доста, както се оказа. Моля те, не се разстройвай, но аз претърпях този глупав удар и бях в болница, докато ти вършеше това, което си вършила в чужбина. Мислех, че ще ти кажат, но, разбира се, с войната и всичко... - Фийби говореше неразбираемо и Кали изведнъж усети, че й прилошава.

- Изплюй камъчето, Фий. Какво се е случило с Дезмънд? Да не би да е някакъв инцидент? О, боже мой!

- Той е добре. Просто Джеси предложи да го вземе и да го гледа известно време, докато бях болна, но аз отказах, разбира се.

Тя замълча, загледана в огъня.

- И тогава...? Кажи ми! - простена Кали, а сърцето й препускаше бясно от подозрението, което я обземаше.

- Една нощ тя го взе със себе си зад гърба ми...

- Обади ли се в полицията? Къде е тя сега? - Паниката й се увеличаваше. - Позволила си й да вземе сина ми...? Къде е сега? - Кали скочи и започна да крачи из стаята. Това бе ужасна новина.

- Тя замина за Австралия преди Коледа, за да се събере със съпруга си. Не знам нищо повече.

- Но това е било преди толкова време, а ти не си направила нищо! - извика Кали. -Полицията трябва да е направила нещо. Писах ти, че съм жива и се прибирам много по-рано.

- Мислехме, че си умряла. За пръв път разбрах, че си жива от телефонното обаждане от Лондон. Не съм получавала писмо от теб. Ако имаше, нещата нямаше да се развият така... Толкова съжалявам - разплака се Фий.

- Изпратих картичка от Лайпциг. Монахините я пуснаха. Бях в болница. Аз бях болна. Това е нелепо. Не си уведомила полицията, че тя е взела детето ми без мое или твое съгласие? Как можа да направиш такова нещо? - Кали изстрелваше думите си като куршуми в лицето на майка си.

- Каролайн, не ме обвинявай. Бях на легло, не можех да говоря. Не можех да се грижа за малко момче. Джеси беше неговата бавачка. Имах й доверие. Той няма да пострада с нея. Тя го обича като свое собствено дете.

- Но той е мое дете, не е нейно. Как си могла да си помислиш, че не обичам бебчето си? -Кали също се разплака. - Не е честно. Писах ти веднага щом паметта ми се възстанови. Трябва да отидем веднага в полицията.

- Мислехме, че си мъртва. Никой не знаеше къде си - или ако знаеха, не ми казваха. Не обвинявай само мен за това. Ти избра да работиш като доброволка и да се запишеш в армията, за да изживееш своето приключение. Ти ни остави - напомни й Фий, без да я гледа в лицето.

- И ти нямаше търпение да се отървеш от сина ми, нали? Що за баба прави такова нещо? И как смееш да наричаш мисията ми във войната „приключение“? Да не мислиш, че съм си играла на някакви игрички? Нямаш представа какво преживях...

- Аз съм болна жена. Не можеше да се очаква да се справя с него, а и Джеси го обича. Никой не искаше да ми каже нищо за работата ти.

- Джеси му е бавачка, а не майка.

- Помисли си как ти обичаше Марта, а не мен... - Сега Фий я умоляваше, но Кали усети как я изпълва ледена ярост.

- Дори не знаех, че си ми майка. Това не е ли странно?

- Поне те защитавах. Нещата са различни и синът ти си има някъде баща.