Лия Флеминг - Пощенската картичка

Дезмънд бе горд, че тя го е избрала за тази важна задача, но той обичаше Големия Джим Бойд, който седеше с тях по време на хранене и винаги намираше още някоя кифличка за него, когато Джеси им обърнеше гръб.

- Накъде ще тръгнеш, синко, след като стигнем сушата? - попита той, но Дезмънд не знаеше. - А как изглежда чичо ти Боб? - добави той. Явно бе много заинтересуван от семейството на Джеси.

Дезмънд му каза, че тя е неговата бавачка.

- Значи не е твоя истинска леля, така ли?

Дезмънд се изчерви, осъзнал, че е издал тяхната тайна.

- О, да, тя винаги е била с мен и аз бях шафер на сватбата й - добави той гордо. Да говориш лъжи, не беше толкова лесно, колкото мислеха възрастните.

Скоро зимният студ отстъпи пред топлото слънце и сивите облаци бяха заменени от яркосиньо небе.

Те прекарваха все повече време с Големия Джим. Той им разказваше за красивия си град и за това как семейството му строи къщи. Сега, след като бе пътувал по света, искаше да се върне, за да види близките си и да се установи.

- С някой като твоята леля Джеси - намигна той. - Тя дали има сестра близначка някъде, Луи?

Дезмънд го погледна сериозно.

- Не мисля. Имаш ли, лельо Джеси?

Лицето на Джеси пламна.

- О, престани с тези глупости. Сигурна съм, че купища австралийски момичета ще чакат на пристанището и направо ще те лапнат като топъл хляб. Той просто ме дразни, Луи, не го насърчавай.

Дез не разбираше възрастните. Казваха едно и вършеха друго. Леля Джеси обличаше новата си рокля за танци, събираше косата си на куп къдрици и отиваше в балната зала. Дезмънд се чудеше дали сержант Боб би имал нещо против това, но не можеше да си спомни как изглежда той. Големия Джим изглеждаше добре и никога не разрошваше къдриците му и не го наричаше „момиченце“. Отделяше време, за да му показва кораба и да разговаря с него за кенгура и коали от неговата книжка с картинки.

- Не трябва да забравяш да покриваш ръцете и раменете си и да си слагаш слънцезащитен крем на лицето, иначе кожата ти ще започне да се бели. Слънцето може да ни разболее, ако сме изложени прекалено дълго на лъчите му През лятото често има и пожари. - Изглеждаше притеснен, че може би отиват на място със суров климат. - Не всичко е само портокали и слънце. В пустошта животът е труден, с малко вода и лоши пътища. На някои места нямат училища.

Дезмънд реши, че това звучи страхотно, но не каза нищо на глас.

- Знаеш ли къде отивате, Джеси? - постоянно я питаше той, но и тя не знаеше.

- Семейството на Боб има ферма някъде в Южна Австралия. Надявах се, че ще бъде като в Шотландия - въздъхна тя. - Но предполагам, че няма да е така. Ако трябва да съм честна, никога не сме говорили много за това.

- Нашата страна е огромна, твоята е малка. Желая ти много късмет в новия ти живот - каза й той една нощ. - Просто ми се иска...

Джеси се усмихна и го потупа по ръката.

- Много мило от твоя страна, че се тревожиш за нас, но ние ще се оправим, нали, Луи?

През последната нощ Дезмънд ги гледаше как танцуват валс и знаеше, че Големия Джим и

Джеси танцуват като влюбени. Разбра, че искат да бъдат сами, затова се отдалечи от погледа им, докато те се сбогуваха. Ако щеше да има нещо с целуване, не искаше да го вижда. Притесни се обаче какво би си помислил Боб, ако знаеше, че тя се целува с друг войник.

Елси Джексън бе в каютата и се опитваше да приспи Дулси.

- Малката разбойничка не иска да заспива.

- Може да й изпеете приспивна песен. Джеси някога ми пееше.

- Давай, маестро, покажи ми. - Мисис Джексън се усмихна и го зачака да запее.

- Лети, хубава лодке, като птица с криле. Напред, викаха моряците... - започна той, а после спря. Спомни си, че не Джеси му бе пяла тази песен, а някой друг - преди много, много време. Една дама, чието лице не виждаше ясно в съзнанието си.

- Прекрасно е, Луи, продължавай. На нея й харесва.

Но той не можеше, защото се бе натъжил.

- Забравил съм как беше по-нататък - каза и се покатери в леглото си, защото изведнъж се почувства странно.

Джеси влезе в каютата много късно и не светна лампата, докато се събличаше. Стори му се, че я чу да плаче в съня си, но може би бе сънувал.

На следващата сутрин чуха голямата суматоха и виковете, идващи от сушата, а след това влязоха в пристанището на Сидни и видяха голям мост пред себе си. Разнесе се мълва, че тъй като това е първият кораб с английски булки, ще има камери и журналисти от вестниците, които искат да вземат интервю с тях и да ги поздравят.

- Трябва да се пременим тогава - каза Елси. - Нашите приятели у дома може да ни видят как пристигаме със стил. Трябва да направим добро шоу Представете си само - ние, филмовите звезди на Pathe News 2 , циментираме основите на Империята!