Лия Флеминг - Пощенската картичка

Последваха приготовления - гримове, шапки и чорапи. Облякоха Дулси с памучна дантелена рокля и боне, а него го накараха да си сложи килта и вратовръзката.

- Трябва да развеем знамето на Шотландия - нареди Джеси, докато обличаше сивия си костюм с карирани ревери.

Големия Джим стоеше до изхода, за да се сбогуват. Той дръпна Дезмънд настрана.

- Сега ти трябва да се грижиш за леля си, обещай ми. Тя е страхотна жена и аз й пожелавам късмет, но в случай че ви е необходима приятелска ръка и помощ, ето адреса ми в Аделаида. Ако някога минеш през вратата ми, бъди сигурен, че те очаква топло посрещане. - Той стисна ръката му здраво. - Беше ми приятно да се запознаем, млади момко, и на добър час!

Когато пусна ръката му, Дезмънд откри една лира и лист хартия с адрес на него. Смутен от тези богатства, той ги пъхна в джоба на сакото си и тръгна навън към греещото слънце. Тълпата бе радостна и махаше въодушевено, докато посрещаше новодошлите в този светъл нов свят, който наричаха „Прекрасната Австралия“.

Леля Джеси не гореше от желание да я снимат, затова изчакаха отзад, докато цялата врява свърши, а след това преминаха през дългата процедура с попълване на формуляри и проверка на документи. Дезмънд забеляза, че неговото име е записано в паспорта й. Той нямаше собствени документи.

После си проправиха път през мъжете, които целуваха жените и бебетата си.

- О, вижте този малък сладур с килта и къдриците! - Някой искаше да се снима с Дез, но Джеси го дръпна бързо. Щеше да е трудно да намерят посрещача си в тази блъсканица, а и беше много топло.

- Къде ли се е скрил Боб? - разсмя се тя, но Дезмънд видя, че е притеснена.

Той я дръпна за ръкава.

- Можем да намерим Големия Джим. Той ще се погрижи за нас - предложи момчето. Големия Джим беше техен приятел.

- Не ставай глупав. И за теб е мистър Бойд... Боб е тук някъде. - Двамата се въртяха в кръг известно време. - Трябва да е получил телеграмата ми.

Джеси спря, когато видя една жена, която държеше парче картон с надпис „Добре дошла, Джеси Кейн“

- Погледни! Това сме ние, ето там - втурна се тя. - Аз съм Джеси... къде е Боб?

Една жена с оръфана сламена шапка и провиснала памучна рокля й махна с ръка.

- Най-сетне. Добре дошла, Джеси. Крайно време беше. Аз съм сестрата на Боб, Ади Малоун. Той изпраща извиненията си. Бедничкият, отново е болен. А кой е този умник? -Изгледа изненадано Дезмънд от главата до петите.

- Това е Луи, племенника ми. Майка му е... тя вече не е с нас. Нуждаеше се от дом, така че го взех със себе си. Боб го познава. Беше ни шафер. Няма да ни притеснява.

Дезмънд видя, че Джеси преглътна сухо и нервно, когато го побутна напред, за да го огледат по-добре. Той се усмихна и протегна ръка. Дланта на Ади бе корава като шкурка.

- Не знам какво ще каже Боб за това. Няма достатъчно място дори за една пършива котка. Както и да е, вече е тук. Не можем да го върнем, нали? - Тя разроши косата му. - И тези къдрици... каква загуба са на главата на момче. Боб скоро ще ги оправи с ножиците за стригане на овце. Хайде, паркирала съм камиона по-нагоре.

- Наблизо ли е? - попита Джеси.

- Камионът е зад ъгъла - изръмжа Ади Малоун. - Фермата е на четири дни доста тежък път оттук, така че се пригответе за яко друсане. Ще намерим място, където да свалиш тези хубавички дрешки. Докато стигнем, ще са станали на парцали. Надявам се, че не си донесла много подобни глезотии със себе си.

Джеси погледна Дезмънд, опита се да се усмихне, но очите й бяха широко отворени и притеснени.

- Не се тревожи, никой няма да използва ножици за овце за косата ти. Нека да изчакаме малко и да видим какво става. Луи, всичко ще бъде наред, след като стигнем до новия ни дом.

Дезмънд не беше убеден. Как му се искаше никой да не беше идвал и те да се бяха прибрали в другия си нов дом с Големия Джим Бойд.

1Популярен шотландски танц, при който всяка двойка повтаря едни и същи стъпки, обикновено движейки се в кръг из стаята. - б. пр.

2Филмова компания, произвеждала документални и информационни филми от 1910 до 1970 г във Великобритания. Основателят й, Чарлз Пате, е бил пионер в областта на киното през епохата на немите филми. - б. пр.

Кали погледна през прозореца, докато самолетът се приземяваше във военната авиобаза. Всичко изглеждаше сиво и бледо. Не беше спала от посещението си в шато „Грутен“, където научи новината за смъртта на Феран. Съдбата не бе проявила благосклонност към тях. Какво добро бе направила тя през последните три години? Какво можеше да разкаже, което да има някакъв принос за военните усилия? Просто се бе оставила да я арестуват. Това, което бе преживяла в лагера, можеше да се окаже полезно, за да бъдат изправени престъпниците пред правосъдието, но самата мисъл за онези ужасни месеци я объркваше и изнервяше. Човек, който не е бил там, никога не би могъл да разбере преживените ужаси.