Лия Флеминг - Пощенската картичка

Трябваше да спят в голяма каюта заедно с една дама и нейното малко бебе, което се наричаше Дулси. Джеси го разведе по палубите и Дез спря до парапета, загледан как товарят кораба със сандъци и автомобили, а моряците подтичват наоколо и раздават нареждания за крановете. Имаше много дами, които плачеха и махаха на семействата си. Майката на Дулси ридаеше в кърпичката си. Дезмънд никога преди не беше виждал възрастен човек да плаче така, а Джеси направи всичко възможно, за да я успокои.

Мисис Джексън бе тръгнала на път, за да се събере със съпруга си, също като Джеси.

- Никога вече няма да видя майка си - плачеше тя. - Пуснете ме да сляза от кораба. Не мога да отида.

Джеси я потупа по ръката, както правеше с него, когато той паднеше и се наранеше.

- Виж, Елси, ти водиш момиченцето си при неговия татко, за да започнете нов живот на място, където има слънце и портокали, прекрасни плажове, където тя ще тича и ще си играе. Там всички са щастливи. Можеш да пишеш писма до дома или да се обаждаш по телефона. Твоят съпруг брои седмиците до пристигането ви. Помисли си само как ще се почувства, ако ви чака, а вие не дойдете и той никога не види малкото си момиченце. Помисли за всички тези бедни души, чиито съпрузи никога няма да се завърнат, за да играят с децата си?

Това подейства и след като Джеси я потупа за последен път по ръката, Елси отиде в голямата трапезария, за да пийне чаша чай.

- Ти ще се разплачеш ли, лельо Джеси? - попита Дез, взрян внимателно в нея.

- Защо да плача? Нямам търпение да се измъкнем от тази мрачна, сива и нещастна зима. Боб ми обеща прекрасен живот там - и за теб също, разбира се. Той ще бъде доволен, че и ти идваш.

В голямата стая за игри, предназначена за малките деца, имаше карта на света. Дезмънд реши, че от Саутхемптън до Австралия не е твърде далеч. Почти можеше да обхване разстоянието с ръка - пътуването нямаше да отнеме много време. Но докато дните се превръщаха в седмици, започна да му се струва, че живеят на този плаващ дворец в свой собствен свят. Само неделната служба бележеше началото на още една седмица.

Всеки ден имаше нещо вълнуващо за проучване: ученията за спускането на спасителните лодки (за всеки случай), игри като тенис на маса, както и тренировките, които инструкторът им - войник, провеждаше с майките и по-големите деца. Надбягваха се в чували, подскачаха и се завиваха с тях. Имаха сбирки и спортни дни. Джеси беше добра в тениса на палубата и Елси се присъединяваше към нея, а Дезмънд люлееше Дулси нагоре-надолу, за да й помогне да заспи в зеленото люлеещо се столче.

По-късно имаше и кино за деца и възрастни. Той гледа „Доналд Дък“ и Чарли Чаплин, Плуто и Мики Маус, както и филма „Снежанка и седемте джуджета“. Медицинските сестри помагаха в грижите за бебетата, за да могат майките да си починат малко, но Дезмънд бе твърде голям за това и учеше встрани на една маса. Той посещаваше заедно с Джеси чаените партита с танци. Отначало, когато музиката започваше, дамите трябваше да танцуват една с друга, но след това позволиха на инструктора, мистър Бойд, и на някои от войниците да танцуват с тях. На Дезмънд му харесваше да танцува танца Гей Гордънс 1, да пее песничката „Хоки-коки“ и да се пързаля по дървения под, но една треска му влезе в коляното и той спря да го прави.

Най-хубава от всичко бе храната. Джеси каза, че никога не е виждала толкова много храна в живота си. Сутрин имаше каша и зърнена закуска, препечен хляб и сланина. За обяд -студено говеждо, салата и пай, а после идваше вечерята - супа, топло ястие, сладолед и газирани напитки.

- Така ще надебелея, че Боб няма да ме познае - оплака се веднъж Джеси, докато потупваше стомаха си и се смееше.

- Не си дебела, а имаш красиви извивки - каза мистър Бойд и тя се изчерви. Джеси бе много красива, червената й коса бе навита и когато танцуваше, къдриците й подскачаха нагоре-надолу.

- Имаш толкова много вълни в косата си, че получавам морска болест - казваше мистър Бойд. Той бе военен полицай и се прибираше в място, наречено с момичешко име: Аделаида. Приличаше на голяма кафява мечка, а ръцете му бяха като на Попай.

- Корав отвън и мек като масло отвътре - прошепна Джеси на мисис Джексън, когато си тръгнаха от танците. Винаги имаше групичка войници, които чакаха да танцуват с тях и да ги съпроводят обратно до каютата им, но Джеси никога не се съгласяваше.

- Аз съм уважавана омъжена жена - казваше тя и махаше с ръка за довиждане. - Луи е моят млад мъж. Той може да ме заведе безопасно до стаята ми.