Кристофър Франк - Американска нощ

Венсан д’Анжу се бе разположил в една леденостудена стая на първия етаж в общинското училище на улица Вано. По стълбите се бутаха актьори и ученици. От близкия двор долитаха викове на деца и пронизителни свирки. На горната площадка слабичко девойче в кожено облекло и дългокос асистент-режисьор се опитваха да въведат някакъв ред и раздаваха формуляри, които кандидатите трябваше да попълнят. Сред всеобщата блъсканица се разменяха писалки, изпускаха се снимки, които начаса биваха стъпкани, разнасяха се оплаквания от студа, от лошата организация и се задаваха въпроси относно тайнствения Венсан д’Анжу. Бутани на една страна, теглени на друга, Надин и Соланж, които напразно се мъчеха да попълнят формулярите си, разбраха най-напред, че Венсан д’Анжу се е обучавал в Пиколо театро в Милано, а после, че бил последовател на Хелена Вайгел от „Берлинер ансамбл“. Някои пък твърдяха, че бил любовник на една известна личност от Министерството на културата, която била уредила в знак на благодарност да му отпуснат значителни средства. Почти всички се обръщаха след Надин, тъй като рядко се случваше някоя актриса, станала известна в определен период, да се явява при такива условия, без помощта на посредник. Въпреки всичко тя изглеждаше в добро настроение и се смееше заедно със Соланж на глупостите, които чуваше наоколо, и на любопитството, с което учениците обграждаха актьорите.

След трийсетминутна блъсканица на стълбите десетина кандидати бяха допуснати вътре от строгите пазители, които бяха събрали формулярите и ги преглеждаха с безразличие.

— Надявам се поне, че ще бъде на висота — каза Надин.

Соланж кимна. Два часа след като бяха дошли, те успяха да влязат, заедно с още осем актьори, в една олющена класна стая с подиум и черна дъска. Някаква девойка, досущ прилична на онази от стълбите, помоли всички да седнат по чиновете. Висок слаб мъж с олисяло чело и покрити с буйна коса уши, с черни очила и с ботуши, наметнат с къса патешкожълта пелерина и обут в червен кадифен панталон, крачеше надлъж и нашир по подиума. Когато вратата се затвори, той се обърна, слезе от подиума и отиде да седне на края на един чин.

— Добър ден! — гласът му звучеше с изкуствена фамилиарност.

Сетне огледа втренчено един по един десетимата кандидати, обърна се към една млада актриса и заяви:

— Студено ми е. А на теб?

В желанието си да покаже, че също като него е без предразсъдъци, тя вдигна поглед и каза, изчервявайки се:

— А, много съм добре, не се безпокой за мен.

Венсан д’Анжу поклати глава, сякаш бе произнесла нещо главозамайващо, и се обърна към един брадат мъж с безцветни очи и сини кръгове около тях.

— Ти какво ще кажеш?

В думите му имаше също толкова топлота и искреност, колкото в държането на някоя проститутка от улица Годо дьо Мороа. Брадатият тръсна безгрижно глава.

— Добре, виждате ли сега, аз ще поставям „Фауст“ — каза Венсан д’Анжу. — Искат го от мен и ще го направя. Пуснаха ми мангизи и нямам намерение да плюя отгоре им. Само че, нали разбирате, това няма да бъде какъв да е „Фауст“. Ще трябва да можете да танцувате, да пеете, въобще — всичко.

Изтощен от тая реч, той наведе глава, замисли се за секунда и продължи:

— Фауст продава душата си на дявола, а какво е дяволът?

Погледна въпросително към всеки един от десетте кандидати. Никой не помръдна. Слабичката асистентка му дойде на помощ.

— Капиталистическото общество! — каза тя.

— Точно така.

Надин се зачуди дали не се полагаше да й дадат бонбонче за това. Венсан д’Анжу продължи:

— Работата е огромна, ясно ли е? Започваме всичко отначало. Не ми е интересно да повтарям разни глупости, които вече са правени. Предпочитам да правя нови.

И избухна в писклив смях, който не срещна никакъв отглас между присъстващите и секна изведнъж.

— Актьорите ще работят в състояние на разложение, разбираш ли…

Соланж натика кърпичката си в устата, за да не прихне.

— В състояние на какво? — запита Надин със студен и ясен глас.

Венсан д’Анжу се вторачи в нея занемял.

— Моля?

Надин го погледна мълчаливо, после поклати глава.

— Продължавай, другарю, забравих какво, исках да кажа.

Той продължи малко обидено да излага неясните си намерения с толкова мъгляви изрази, че в края на петнайсетте минути несвързани глупости, които наприказва, никой не можеше да каже какво е искал да обясни. После помоли кандидатите да му представят по нещо, независимо какво, за да му дадат възможност да ги опознае по-добре.