Докато чакаше да стане време за началото на пиесата, Серве изяде едно „Уимпи“ 40 40 Вид сандвич с голямо кюфте. — Б.пр.
, обилно полято с всички сосове, любезно предлагани от заведението, и се опита да смути някаква жена, която вечеряше с мъжа си през две маси от него. Тя го погледна гневно, а сетне отбягваше очите му през цялото останало време, спокойно разговаряйки със своя съпруг. Обезсърчен, Серве напусна ресторанта и тръгна към театъра пеша, през Големите булеварди.
Първото действие беше режисирано несполучливо и протече в тягостна тишина. Надин Шьовалие не се появи, но през цялото време се говореше само за нея. Всъщност всичко се развиваше в голям жилищен блок, където две семейства — едното еврейско, а другото арабско, старателно се отбягваха и тайно се презираха взаимно. Проблемът, върху който бе изградена пиесата, произтичаше от любовните отношения, възникнали между дъщерята на израелтянина и сина на мюсюлманина и довели до забременяването на момичето. Пюкло бе разработил сюжета като комедия на булеварда, жанр, в който навремето бе постигнал завидни успехи. Всичко това водеше до невероятна смесица от истерични реплики, затръшнати врати, семейни скандали между родителите, любовни сцени между децата им, която само доказваше, че за Пюкло нищо не се е променило в най-добрия от възможните светове 41 41 Авторът има предвид прочутия цитат от „Кандид“ на Волтер. — Б.пр.
и че му е достатъчно да замени салона с кухня, а спалнята — със задръстен от боклукчийски кофи коридор, за да си мисли, че придава „социален оттенък“ на пиесата. Серве се зачуди дали Пюкло се подиграва със самия себе си или с времето си, или пък и с двете наведнъж. Ако публиката си беше платила билетите, може би щеше да намери на какво да се посмее, ала на генерална репетиция публиката не плаща и си поставя за цел, ако се смее, да го прави съвсем пестеливо или още по-добре въобще да не се смее.
През първия антракт Серве засне две кинозвезди, пиещи уиски с бивш министър, за когото се шушукаше, че се готвел да издаде сензационни мемоари, и един известен писател, който се преструваше, че не вижда друг известен писател само на метър разстояние от него. Критиците — повечето безразлични, някои със светски маниери, а други — подчертано „интелектуални“, разговаряха със съпругите, приятелите или доверениците си за всичко друго освен за пиесата. Били Мерл споделяше с една приятелка неприятностите по колата си, а Пол-Мишел Ламбер хвалеше на жена си българския филм, който бе гледал същия ден в едно малко кино в Латинския квартал. Серж Брабан пък жално се оплакваше от обувките си, които му убивали на палците на двата крака.
Когато се връщаше към мястото си, Серве забеляза изненадан Пюкло, седнал на последния ред в партера, с все така нахлупена на главата шапка, с ръкавици и вдигната яка. Имаше чувството, че не е помръднал още от репетициите — само е повдигнал леко крака, за да могат чистачките да изметат угарките от цигарите му.
Докато в първото действие Пюкло бе отделил място единствено за експозицията на драматическата ситуация, и то с цялата показна бавност, присъща на театъра отпреди войната, във второто вече задействуваше цяла поредица от тривиални недоразумения, чиято цел бе да отворят очите на главите на семействата и благодарение на които майките изпадаха в истерия, а красивите им невинни деца — в най-искрено изумление. Надин Шьовалие положи доста усилия, за да направи героинята си правдива, но това наруши цялостното равновесие на изпълнението и създаде чувството, че играта й е мудна и неестествена. Възлюбленият й не се затормози много-много с някакви си там психологически скрупули и без свян се отдаде на страстните си южняшки пориви. Рембо в ролята на достолепен старец от предградията бълваше, ломотейки, монолози на църковен идиш, като полагаше неистови усилия, за да изтръгне от публиката някоя и друга усмивчица от немай-къде. Все пак при спускането на завесата се чуха откъслечни ръкопляскания, след което всички се втурнаха към бюфета.
Серве си купи програма и през целия антракт разглежда снимката на Надин Шьовалие — доста скован и прекалено осветен портрет, изработен в ателиетата „Валоа“.
Съвсем подобно на второто по ритъм и настроение, третото действие ставаше невероятно сълзливо към края. Беше изпълнено с трогателни и цветисти реплики настрани на двамата бащи — благодарение на децата си те отведнъж се издигаха над жалките предразсъдъци и се домогваха до висша степен на братство между хората. После Пюкло престана да подражава на „Ромео и Жулиета“ и почерпи последното си вдъхновение от Молиер, за да завърши с всеобщо помирение под присмехулния и добродушен поглед на един кмет с прогресивни убеждения, вмъкнат на самия край, за да раздава правосъдие и да поучава. Публиката въздъхна облекчено и посрещна с известно оживление съобщенията, направени от Рембо с прегракнал от умора глас:
Читать дальше