Кристофър Франк - Американска нощ

— Пиесата, която имахме удоволствието да изпълним за първи път пред вас, е написана от Жан-Роже Пюкло.

Надин Шьовалие стоеше на авансцената като лунатичка, с блуждаещ поглед и непроницаемо лице. Серве вдигна апарата.

— Режисьор — Габриел Мантобан.

Чула ли беше щракването? Гледаше право в обектива.

— Художник — Патрис Маршан.

Изключено. Тя не виждаше нищо, просто чакаше всичко да свърши.

— Звукооформител — Мишел Табур.

След три биса на сцената, резултат на глуха борба между ентусиазирания уредник и сдържаната публика, лампите в залата светнаха и зрителите се изнизаха сред приглушени коментари. Само Пюкло остана неподвижен, като закован за креслото си, и Серве отново се зачуди дали не беше умрял по време на репетициите, без да го забележи никой. Сетне зърна една малка врата до първите редове и я отвори. Водеше направо зад кулисите, където уредникът ругаеше реквизитора, понеже бил забравил да сложи някакъв пепелник на определеното място. Серве сви по един страничен коридор, изкачи стълбите, задръстени от дърдорещи зрители, и стигна до гримьорните. Пред вратата на Пиер Рембо се трупаше възбудена тълпа и Серве чу как една дама шепне на друга:

— Изключително! Каква дълбочина!

Другата заклати енергично глава.

Пред гримьорната на Надин Шьовалие нямаше никой. Серве се облегна на стената и разви обектива на никона, за да може да прибере апарата в джобовете си. Понечи да запали цигара, но се отказа и я прибра в пакета. После почука.

— Влезте.

Най-напред съзря една възрастна дама, седнала на дивана, с дълго цигаре в ръка. До нея жена с черни коси, на неопределена възраст, облечена в избелели джинси и износено яке, изтегнала се лениво, безразлична, гледаше мрачно. Когато вратата се отвори докрай, Серве видя Надин Шьовалие, седнала по халат пред тоалетната масичка. Половината й лице бе намазано с крем, а другата половина все още бе покрита с дебел пласт сценичен грим.

— Сигурно не си спомняте за мен…

— Не, не, спомням си, струва ми се…

Наистина го позна, но не знаеше къде, нито кога го беше срещала. Това бе достатъчно за Серве и той се представи:

— Серве Мон.

Тя се извърна, за да представи другите.

— Мирна Лобович, Габриел Дьорош.

Кимнаха си взаимно. Надин се обърна към тоалетката и продължи да размазва крема по лицето си с крайчеца на пръстите. Гледаше в огледалото към Серве.

— Хареса ли ви?

Той стоеше, облегнат на вратата. Отведнъж реши:

— Не.

Тя спря да разтрива челото си и го загледа настойчиво.

— Защо?

— Лошо написано, лошо изиграно от повечето актьори и глупаво поставено.

Тя остана невъзмутима, до такава степен лишена от всякакъв израз, че му се стори съвсем безжизнена, като заспала под маската от крем. Възрастната дама размърда цигарето си.

— Много сте строг, господине.

Другата обърна презрително глава.

— Сигурно предпочитате останалите пиеси на Пюкло…

— Съвсем не.

Жената се наведе с неочаквана твърдост и блясък в очите.

— Възхитена съм от тази пиеса. Тя удивително точно поставя някои… сериозни проблеми на нашето време. Точно затова я препоръчах на Надин.

Всички замълчаха. Серве хвана дръжката на вратата и каза:

— Надявам се, че сте й направили услуга.

Надин запали цигара.

— А вие съмнявате ли се, господин…

— Мон. Серве Мон.

Тя прокарваше четката през дългите си коси с наведена глава.

— … да, господин Мон?

— Изиграхте и се вживяхте в един недостоен текст, не бяхте добра. Но…

— Но какво?

— Мисля, че можете да бъдете голяма актриса.

Тя не отвърна. Четката шумолеше в косите й. Възрастната дама се размърда на дивана.

— Надин, ако ви пречим…

— Не, не, никак. Жак ще дойде всеки момент.

Серве забеляза забодените на стената телеграми: ПРЕГРЪЩАМ ТЕ МНОГО СИЛНО СТОП ГАБРИЕЛ; С ТЕБ НА СЦЕНАТА СТОП ЦЕЛУВКИ СТОП ПИЕРО; НАЙ-ДОБРИ ПОЖЕЛАНИЯ СТОП ПЮКЛО, и така нататък. Отмести поглед и потърси телеграмата от въпросния Жак, но никоя не бе подписана с това име.

— Е, аз ще тръгвам — каза той.

Тя му подаде разсеяно ръка.

— Довиждане.

Серве мина през агенцията, за да остави филмите си, и се прибра вкъщи, където прекара цял час пред снимките на Надин Шьовалие и заспа едва късно през нощта.

Въпреки това в осем сутринта той вече бе в агенцията, нещо съвсем необичайно за него, и преглеждаше пресата. В сутрешните вестници бяха излезли две рецензии.

РЕЦЕНЗИЯТА НА БИЛИ МЕРЛ

ТРЯБВА ДА ОТСТЪПИМот Жан-Роже Пюкло