Дерек Паркър - Казанова

Джакомо се връща в Мадрид и наема стаи в къща, собственост на бащата на красивата доня Игнация. Той още се надява да я покори, особено след като вече знае, че тя е отпратила простоватия си годеник. Но този път Казанова подхожда много нежно и внимателно, защото Игнация не се поддава на ухажването му. По всичко изглежда, че от всички испанки е попаднал на най-непорочната. Двамата, заедно с братовчедка й, отиват на литургия в една църква, както и на корида извън Пуерта де Алкала. Казанова се възхищава на майсторската езда и сръчността на тореадорите, но зрелището го ужасява. „Тази жестокост се гледа хладнокръвно и кара чужденеца да трепери — пише той. — На този варварски спектакъл ми дожаля не толкова за бика, колкото за коня. Конят винаги става жертва на страхливостта на нещастния си ездач… Мрачното зрелище ме порази.“ 206 206 Спомени, 11, III, 88 — 89. — Бел.а.

След коридата и вечерята Игнация му позволява целувка и ласки и, изглежда, се възбужда. Той е на път да я покори, но се появява баща й. На следващия ден девойката остава в леглото си със силно главоболие. Казанова седи до нея и не си позволява волности. Той е убеден, че причината за съпротивата й е нейната набожност. Свещениците са я предупредили, че плътските удоволствия са смъртен грях. Впоследствие обаче изповедникът й допуска грешка (ако това е истина), като отказва да й опрости греховете, ако не обещае никога повече да не остава насаме с Казанова. Игнация отказва, връща се при него и го ощастливява (дори му казва, че ще си намери по-състрадателен изповедник).

Уви, макар да му потръгва в любовта, Казанова претърпява поражение заради присъщата си прибързаност и погрешна преценка. Някой си барон Дьо Фратюр, познат от игралните маси, с когото се запознава в Спа, пристига в Мадрид. Той го посещава и след като загубва пари на карти го моли да му заеме 30 — 40 пистоли (2000 — 3000 днешни английски лири). Казанова отказва, защото не разполага с толкова средства. Но казва, че познава човек, който може да му помогне, и изпраща барона при Мануци.

По същото време Дзуан Кверини, племенникът на Мочениго, пристига в Мадрид, за да поеме поста на венециански посланик от чичо си. Казанова е доволен. Той знае, че Кверини е образован човек и обича литературата, докато Мочениго не се интересува от книги и се увлича само от музика и от момчета — неща, които не привличат особено Джакомо. Казанова решава да посети двамата мъже, но му съобщават, че те не са у дома. В писмо до Мануци той настоява за обяснение и в резултат получава копие на писмо от Фратюр. От писмото става ясно, че срещу 100 пистоли Фратюр е готов да даде информация на Мануци за „врага“. Врагът се оказва Казанова, който има неблагоразумието да злослови зад гърба на приятеля си, чиито хомосексуални склонности са обществена тайна, а благородническите му титли са фалшиви. Клюката е разпространена от барона и стига до ушите на Мануци, който е не само смутен, но и разгневен.

Казанова съзнава, че лекомислено е предал приятел и искрено съжалява за стореното, но е твърде късно. Отбягва го не само Мануци, но и другите му приятели в града, над които младият мъж и двамата посланици имат влияние. Готови са да го приемат единствено онези, които поради една или друга причина мразят Мочениго. Граф Д’Аранда го повиква и го съветва незабавно да напусне Мадрид, защото няма на какво да се надява в този град.

Казанова не бърза да замине. Той иска още няколко седмици да се наслаждава на компанията на Игнация, но, от друга страна, няма пари. Затова отива при антиквар от Генуа и му предлага часовник и кутия за емфие за двайсет и пет луи. Човекът отказва, но му дава заем без гаранция. Това е неразумно от негова страна, защото Казанова приема парите с благодарност, но не ги връща. След като се сбогува с любовницата си (по-късно научава, че същата година тя се е омъжила за заможен обущар) Джакомо решава да замине за Барселона. Той отива първо в Сарагоса и после във Валенсия, където на излизане от корида забелязва особено красива жена. Казват му, че това е известната Нина. Италианската балерина Нина Бергонзи е любовница — и собственост — на Амброзио Фунес де Вилалпандо, граф Рикла, военачалник на Каталуния. Възможността да се запознае с такава жена е повече от съблазнителна и Казанова я причаква на стълбите на арената. Докато се качва в каретата си, Нина го поканва на закуска на другия ден. 207 207 В типичния за него стил Казанова не обяснява как е съумял да получи поканата. Можем само да предполагаме, че по това време е все още изключително привлекателен мъж, чиято физика и личност омайват жените. Разбира се, славата му на голям любовник може да го е изпреварила и да е представлявала предизвикателство за жена като Нина Бергонзи — Бел.а.