Дерек Паркър - Казанова

Доня Игнация се оказва изключително добра партньорка и фандангото, което танцуват, възбужда и двамата. Джакомо е доволен, макар и малко озадачен, когато след бала тя му изпраща писмо, обещавайки, че любовникът й, дон Франциско де Рамос, ще го посети, за да му обясни как да я направи щастлива. Появява се изключително грозен мъж, който смята, че Казанова гледа на Игнация като на дъщеря. После обяснява, че се нуждае от сто дублона (около 6700 английски лири), за да започне някакъв занаят и да се ожени за нея, и очаква от кавалер Дьо Сенгал да му ги даде.

Джакомо отговаря, че в момента няма толкова пари и не знае кога ще разполага с такава сума. Той е ядосан от безочливостта на мъжа, но е убеден, че ще покори красивата Игнация без да прави излишни разходи. Казанова отива при нея и започва да я ухажва. Тя се дърпа, но той е настоятелен. Игнация продължава да се съпротивлява и тогава Джакомо й казва, че я обича. Тя отговаря, че трябва да пази добродетелта си, а той — че добродетелта живее в истинската любов… Игнация му позволява няколко ласки, но неочаквано се появява майка й. Казанова отново е „влюбен“ и завежда момичето в друга зала, където пак танцуват фанданго. Тя отново изпраща годеника си при него и Джакомо му дава пари. Сетне, след поредния бал, Игнация се съгласява да пият кафе в стаята му. Казанова слиза на долния етаж да го поръча и вижда там дон Франциско, който им се натрапва. Ядосана, Игнация изобщо не му обръща внимание и не след дълго горкият годеник изчезва. Тя казва, че се е надявала да прекара известно време с Джакомо, но предполага, че Франциско ги следи и го съветва да си тръгне.

През следващите дни Казанова се колебае дали да остане в Мадрид. Приятелски настроен испанец го предупреждава, че властите може да претърсят жилището му под претекст, че притежава незаконно оръжие. И това е така, макар че Джакомо крие под дъските на пода само два револвера за самозащита. Той намира убежище при Менгс, когото познава от Рим и който през 1761 г. отива в Мадрид като дворцов художник. Казанова обаче е проследен, арестуван и отведен в затвор, където мръсотията, бълхите, дървениците и въшките не го изненадват (те пъплят навсякъде и испанците ги смятат за безобидни).

Джакомо успява да изпрати съобщение на Мануци, който носи писма на Мочениго и на Д’Аранда. Той прекарва нощта на пейка без облегалка, тъй като леглото гъмжи от бълхи, а подът е пропит с урина (в затвора няма тоалетни). На другия ден слугата на Менгс му донася хубава храна. Мануци идва, за да го увери, че писмата са предадени. Игнация и баща й също го посещават (макар че Казанова се чувства неловко). Следобед е отведен на разпит, но той отказва да отговаря на въпросите. След още една безсънна нощ му казват, че Д’Аранда е дошъл и е наредил да го освободят. Председателят на Съвета го посреща пред затвора и му се извинява. Изглежда, Д’Аранда успява да убеди видните личности в града, че Казанова е невинен. За да потвърди това, венецианският посланик присъства на вечеря в негова чест в дома на Менгс. Поканен е и френският консул, както и двама влиятелни мадридски политици. Джакомо ги смайва с познанията си за новата история на Испания и оценката си за бъдещето на страната. Един от гостите, Пабло Оливадес, организира колония на швейцарски и немски имигранти в Сиера Морена, планинска верига в Южна Испания, Казанова се изказва по въпроса толкова компетентно, че му предлагат да изложи възгледите си в писмо до министъра на външните работи. Дори известно време съществува вероятност да бъде изпратен в Сиера Морена, за да проучи нещата в детайли, но това така и не става.

Не трябва да забравяме, че Казанова прекарва част от времето си в по-сериозни занимания от съблазняването на жени. Той предизвиква сензация в Мадрид, когато научава, че в града е пристигнал италиански композитор с намерението да напише нова опера в чест на Мочениго, и написва либретото за два дни. Операта е толкова успешна, че се играе две седмици без прекъсване и е посрещната с бурни аплодисменти. 205 205 За съжаление не е запазен нито един екземпляр. Името на композитора, както и заглавието на операта остават неизвестни. — Бел.а. Казанова написва и текста на няколко песни за италианската певица Клементина Пелиция, която жъне големи успехи по онова време.

Мочениго поканва Казанова да прекара Великден в Аранхуес в двореца. Там Джакомо получава някакво възпаление, което се обостря и се появява подутина колкото пъпеш. Казанова настоява да го оперират и отокът спада. Докато още е на легло, той получава писмо от Менгс, в което художникът му обяснява, че местният свещеник го е обявил за безбожник, защото не се е причестил на Великден. Притеснен за репутацията си, Менгс моли приятеля си да намери друг подслон, щом се върне в Мадрид. Джакомо се вбесява, скъсва писмото, скача от леглото и отива да се изповяда в Аранхуес. После принуждава свещеника да напише писмо, в което да потвърди, че е добър християнин, и го изпраща в Мадрид. Казанова заминава с Мануци на екскурзия в Толедо, където е смаян от пищността на църквите (една златна статуя на светец е толкова тежка, че са необходими трийсет мъже, за да я вдигнат) и от красивите антики, събрани от епископа. Колекцията включва мозайка на дракон и фрагменти от базилика.