Дерек Паркър - Казанова

Казанова дава на мадмоазел Блазен трийсет луи от скромния си запас и я изпраща с дилижанса за Страсбург, откъдето тя отпътува за Монпелие, а той остава във Виена. Джакомо прекарва приятно времето си. Една вечер, докато се храни, до масата му се приближава красиво дванайсет-тринайсетгодишно момиче 197 197 Всъщност тя е много по-малка. — Бел.а. и го заговаря на латински. Заинтригуван, Казанова също отговаря на латински. Тя му казва, че майка й е на разположение в съседната стая, стига да желае. Той обаче отказва. Девойката го убеждава, че е по-добре да отиде, защото иначе майка й ще заподозре, че чука дъщеря й. Този цинизъм, изречен от дете, при това на латински, развеселява Казанова, който избухва в смях. Той обяснява на италиански какво означава думата. Момичето е твърде малко, за да я знае (вероятно я е чуло от някой възрастен) и невинно я повтаря. Девойката отговаря в стихове от крайно неприлична латинска поема, че зеленият плод възбужда небцето повече от зрелия.

Аделаида Почини явно е забележително дете и както се оказва, известна във Виена, където се появява на обществени места. Тя се представя като „малката дъщеря на благородник от Падуа“ 198 198 Wiener Diarium, 29 November 1766. Аделаида умира от туберкулоза на 31 август, 1767 г., на девет години и осем месеца. — Бел.а. и демонстрира познания по етика на френски и по физика на латински. С природната й интелигентност очевидно се злоупотребява, защото е научена на няколко неприлични антични стиха, с които да привлича вниманието на богати мъже като Казанова. Аделаида му обещава, че ако отиде с нея, ще го обслужи или като Хебея, или като Ганимед. Макар и неволно — детето е твърде малко дори за Казанова — той се възбужда и я отпраща с два дуката. На другия ден обаче отива на адреса, който му е дала. Аделаида го поздравява от прозореца. Казанова влиза в къщата и докато се качва на горния етаж, среща баща й — комарджия и мошеник, когото познава от Лондон. Вече е късно да избяга и Антонио Почини извиква още двама побойници, които взимат кесията му с 200 дуката, но го оставят да избяга без последствия.

Дали Казанова усеща, че започва да губи почва под краката си? Той, който винаги е живял добре, вече едва свързва двата края (по неговия стандарт), а и преценките му за нещата вече не са така точни. Случаят с Ла Шарпийон в Лондон дълбоко накърнява достойнството му. Джакомо е измамен от малко момиче и се разминава на косъм от побой, а може би и смърт. Нещо повече, здравословното му състояние се влошава (хемороидите го измъчват периодично) и на всичко отгоре, едва четирийсетгодишен, той не се чувства млад. Унилостта му се засилва, когато щатхалтерът на Долна Австрия, граф Шратенбрах, го извиква, показва му откраднатата кесия, твърди, че е нарушил виенския закон срещу хазарта и му заповядва да напусне града до двайсет и четири часа. Разгневен, Джакомо се обръща към принца и императрицата, но безуспешно. Получава малка отсрочка, но после е принуден да замине.

Казанова прекарва четири месеца в Аугсбург. Играе на карти, общува с местни аристократи и напълва кесията си, като срещу 100 дуката 199 199 100 дуката — 3000 английски лири. — Бел.а. обяснява на принц Чарл Кърланд как да получи философски камък. После тръгва през Кьолн за Екс-ла-Шапел и Спа, където пристига на 1 август 1767 г. Спа е известен с шестте си минерални извора и — както често по онова време се оказва — място, където много се играе хазарт. Градът е пълен с хора и Казанова е принуден да наеме стая над шапкарски магазин, любезно предоставена му от собственика и съпругата му. Красивата им, но доста несговорчива племенница Мърси, спи в килер, който е почти част от стаята му. Джакомо решава, че това може да се окаже голямо предимство.

Курортът му харесва. Главната атракция е играта на карти. Минералните бани далеч не са толкова популярни. Макар че по улиците се разхождат явно достъпни жени, мъжете се интересуват повече от хазарт и от баните, отколкото от тях. Джакомо е и комарджия, и женкар. Затова една сутрин решава да отиде в леглото на Мърси. Той плъзва ръка под завивките и момичето го удря толкова силно, че разкървавява носа му. Кръвоизливът спира и се оказва, че носът му е счупен и подут, и Казанова не смее да се появи на обществено място. Държейки кърпа на лицето си, той се измъква от къщата на шапкаря и се настанява в току-що освободил се апартамент отсреща.

Където и да отиде в Европа Казанова, рано или късно, среща познати. И пак става така. В случая това е „маркиз дон Антонио Делакроче“, човекът, напуснал прелестната мадмоазел Крозен в Милано. Той пътува със също толкова, а може би и по-красива, русокоса белгийка, Шарлот дьо Ламот, която представя за своя съпруга и която е бременна. Джакомо е толкова запленен от нея, че споделя с Крозен (както нарича „маркиза“) намеренията си. „Маркизът“ се кълне, че ще се ожени за Шарлот във Варшава, преди да наближи датата за раждане. Той обаче шеметно губи пари на карти и предчувствайки накъде вървят нещата Казанова остава в Спа само заради Шарлот, в която вече е „влюбен“. До края на септември Крозен загубва всичко, включително парите, които получава от продажбата на дрехите и бижутата на любовницата си. Той отива при Джакомо и му казва, че заминава за Париж и му оставя Шарлот — точно както изоставя мадмоазел Крозен.