Дерек Паркър - Казанова

Руснаците го очароват. Освен, че си пийват солидно и проявяват търпимост към деспотичната власт, управляваща с укази, те притежават и привлекателна, макар и неразбираема непорочна чувственост. В баните се къпят красиви мъже и жени, без изобщо да се поглеждат — нещо, което Казанова не може да повярва и определено не разбира. Освен това руснаците изобщо не ценят човешкия живот. Веднъж той гледа благославянето на Нева на Богоявление, по време на което свещеник потапя бебета в мразовитите води през дупка в леда. Свещеникът изпуска едното и без да се притеснява, прави знак да му подадат следващото бебе, а родителите на мъртвото се радват, че е отишло в рая.

Услужливият Зиновиев преговаря с руски селянин да купи тринайсетгодишната му дъщеря — момиче, което Джакомо е видял на улицата и смята за красиво. Зиновиев обяснява, че тя ще му струва сто рубли — 1600 английски лири — и ще му принадлежи изцяло, а ако избяга, ще заповяда да я арестуват. Казанова трябва само да се грижи за нея и да й разрешава да се къпе веднъж седмично. Единственото друго условие е да не я извежда от страната, защото всички селяни са собственост на императрицата. Сделката се осъществява. Бащата настоява Казанова да се увери, че момичето е девствено. Джакомо я нарича Зайре. Той освобождава Ламберт (безполезен и вечно пиян безделник) и тя му става и прислужница, и любовница, при това бързо научава италиански колкото да се разбират. За кратко време Зайре възприема добрите обноски и го придружава на балове и вечери. Единствените й недостатъци са изключителната й ревност и интересът й към гадаенето на карти. Често тя устройва сцени на истерия и Казанова е принуден да я бие, за да я накара да млъкне.

Разбира се, тя има основание да го ревнува. Джакомо се запознава с двама русокоси офицери, братята Александър Михайлович и Пьотър Лунин, в къщата на познат с лоша репутация. По-малкият брат е бил любовник на Теплов и най-безцеремонно се предлага в интерес на кариерата си (едва деветнайсетгодишен той става генерал-майор). Тъй като е много красив, Казанова подозира, че е преоблечено в мъжки дрехи момиче. Когато сяда до него на вечеря, се възползва от възможността да се увери в мъжествеността му. Опипването е взаимно и след вечерята Пьотр „зае такава поза, че да ощастливи и себе си, и мен“ 194 194 Спомени, 10, VI, 199. — Бел.а. . Но ревнива жена, присъстваща на веселбата, ги разделя и Джакомо я праща по дяволите. Пьотр съблича останалите си дрехи и я предизвиква да направи същото. Тя ги нарича содомити, а те нея — курва. Жената излиза възмутена и после двамата „си дадохме знаци на най-нежно приятелство“, каквото и да означава това.

Казанова се връща в жилището си и Зайре го замеря с бутилка. Картите са й предсказали, че той се е отдал на „противоестествени грехове“. Джакомо хвърля картите в огъня и й казва, че може да остане с него само ако обещае никога повече да не се занимава с тях (вероятно е подозирал, че тя е ясновидка). Няколко дни по-късно двамата заминават за Москва. Пътуването продължава шест дни и седем нощи в едва кретаща карета, теглена от шест коня, и струва куп пари. Казанова е заинтригуван от съперничеството между Москва и Санкт Петербург. Московчани смятат, че екстравагантното общество на Санкт Петербург разорява страната, а жителите на Санкт Петербург се отнасят към хората в Москва като с непохватни чужденци.

Москва е порутен град. Улиците са разбити и непавирани. Но за сметка на това момичетата са по-хубави, отколкото в Санкт Петербург и храната е по-обилна, макар и не толкова добре приготвена. Гостоприемството е несравнимо. Всеки, който се появи на трапезата, е добре дошъл и получава храна, без да му задават въпроси. Казанова и Зайре редовно вечерят навън. Домакините не ги питат дали тя му е съпруга, любовница или незаконна съпруга и се отнасят с уважение към нея. Той обаче предпочита да се върне в Санкт Петербург, макар да съзнава, че който не е видял Москва, не може да твърди, че познава Русия. В Санкт Петербург Казанова се среща четири пъти с Екатерина Велика. Един ден той се разхожда по брега на Нева в лятната градина и вижда императрицата. Тя го пита какво мисли за декоративните скулптури. Джакомо интуитивно разбира, че според нея те са безлични и дори абсурдни и веднага изказва същото мнение. Двамата разговарят за пруския крал и за навика му да прекъсва хората по средата на изречението. Екатерина Велика го пита защо не го вижда на концертите за класическа музика в Зимния дворец, организирани всяка неделя, и той признава, че не се интересува от музика. Макар и озадачена, тя се съгласява с него.