Дерек Паркър - Казанова

Следващата драма е свързана с младия Датури. Казанова се привързва силно към момчето. Младежът е красив и интелигентен и е жалко, че умее само как да ходи по въже и да прави фойерверки. Той не е като баща си — наслаждава се повече на виното, отколкото на жените, но двамата се спогаждат. Докато Казанова се възстановява, Датури се разхожда из града и една вечер се връща в ужасно състояние — пребит, облян в кръв и с избити зъби. Младежът се заяжда с някакви войници и ги ядосва. Казанова успява да се сдобие с паспорт, който му дава възможност да продължи сам за Брунсуик, и изпраща Датури да тръгне преди него, за да се лекува там.

Доволен, че поне веднъж през живота си се е държал благоприлично с няколко хубави жени, Казанова се сбогува с доктор Пипърс и отива в Брунсуик, където Датури се появява спретнат и добре облечен и го представя на майка си (която за съжаление е остаряла и погрозняла). Казанова се отдава на удоволствията, които му предлага Брунсуик — живот в двореца, балове, организирани от театралния импресарио на принца и посещавани от най-красивите актриси в града. Той е поканен на пищен бал, на който принцът прави преглед на шест хиляди войници, и с интерес вижда прочутата Елизабет Чъдли, придворната дама на принцесата на Уелс, покровителка на госпожа Корнелис. Двамата си разменят комплименти. През целия ден вали проливен дъжд и муселинената й рокля е толкова мокра, че „все едно беше гола“ 191 191 Спомени, 10, III, 49. — Бел.а. , но тя щастливо бъбри със свои почитатели, очевидно без да изпитва неудобство. Това е напълно в неин стил. Скоро след това Елизабет се появява на бал в Лондон, където изпива две бутилки вино, облечена толкова леко, че прилича на „Ифигения, готова за жертвоприношение, толкова разголена, че жрецът лесно можеше да види вътрешностите й“ 192 192 Mrs Montaqu’s, Letters (London, 1963), p. 204. — Бел.а. , пише нейна съвременничка на приятелката си.

Все още неукрепнал след болестта, Казанова отива във Волфенбютел в известната библиотека „Херцог Август“ която описва като третата по големина в Европа, и прекарва приятни часове сред книгите. Там, недоволен от превода на Омир от Александър Поуп, той започва да превежда „Илиада“ 193 193 Казанова публикува превода си на „Илиада“ във Венеция през 1775 — 1778. — Бел.а. . Моментът е приятен и го изпълва със спокойствие. Джакомо е доволен, че никой в Брунсуик не знае, че се намира само на няколко километра. Той смята, че ако не е слабостта му към жените, би живял щастливо в учение и размисъл.

Той се сбогува с Датури и с другите си приятели в Брунсуик и след четири дни пристига в Берлин, минавайки през Магдебург и Потсдам. В края на юни Казанова отсяда в гостоприемница „Цу ден Драй Лилиен“ на Постщрасе, собственост на французойката мадам Руфин, чийто съпруг е отличен готвач. Джакомо скоро среща стари познати — Жан Калзабиджи, с когото организират парижката лотария и който се занимава със същото в Берлин, и Джордж Кийт, граф маршал на Шотландия, който е трябвало да напусне Англия заради симпатиите си към Стюартите. Казанова помни Кийт от Цариград и от Париж. Графът предлага на Джакомо да се срещне с краля. Това изглежда невъзможно, но Кийт го уверява, че Фридрих Велики отговаря на всички писма и че може без затруднения да уреди аудиенция.

Така и става. Казанова изпраща почитанията си и кралят го поканва в Сан-Суси. Фридрих Велики се оказва неприветлив и първо взима италианеца за инженер по хидравлика (заради небрежно подхвърлена забележка за фонтаните, които не работят, защото налягането на водата е ниско), а после за икономист (заради подобна небрежна забележка за данъците). Срещата е неуспешна, но Казанова оставя превъзходно описание на Фридрих Велики и на различните му ексцентричности (включително да спи с шапката си, което, както отбелязва Джакомо, сигурно е неудобно). Но въпреки недоразуменията, няколко дни след аудиенцията Кийт казва на Казанова, че кралят го е харесал и смята да му предложи официална длъжност. През това време Джакомо отива на галапредставление в операта в чест на херцогинята на Брунсуик, където ще играе известната балерина Джована Денис. За негово изумление и удоволствие балерината се оказва една от първите му любовници — детето, което го целува във Венеция преди двайсет и седем години, когато той е на дванайсет, а тя на шест. На другия ден Казанова я посещава. Тя не го познава, но когато той й напомня, се разнежва. И понеже е все още красива, двамата стават любовници, като се забавляват, лъжейки всички, че са чичо и племенница.