Обезумял от отчаяние, той изважда джобно ножче и я заплашва, че ще пререже гърлото й. Но почти веднага се вразумява и я оставя. Казанова пише на майка й, че иска да му върне менителниците. Тя му отговаря, че ще му ги даде само лично. Вечерта Джакомо отива на Денмарк Стрийт и заварва Мари да се люби с красивия си фризьор. Той пребива младежа и в гнева си счупва огледалото и сервиза за чай и изпотрошава мебелите. Ужасена, Мари побягва. Казанова изпада в паника, защото знае какви злини дебнат девойките в Лондон през нощта!
Разбира се, не след дълго Мари се появява, но си ляга и се преструва, че е тежко болна. Джакомо е съкрушен и решава, че животът е станал твърде труден за него. Той написва завещанието си, натъпква джобовете си с оловни сачми и тръгва към Темза. За щастие, докато стои на Уестминстърския мост, втренчен в тъмните води, го познава Агар, приятел на Пемброук. Агар го кани да вечеря с него и двамата отиват в кафене „Канон“ на Кокспър Стрийт, където Джакомо тайно изважда сачмите от джобовете си. След проявената слабост, той бързо се съвзема, зяпнал един мъж и две жени, които голи се впускат в моряшки танц. Казанова е смаян, че мъжът е в ерекция през цялото време и решава, че трябва да опита.
Така Казанова отлага самоубийството си за следващия ден и двамата с Агар отиват в Ранело. В Ротондата там виждат Мари Шарпийон, явно в добро здраве, защото танцува менует. Джакомо внезапно отрезвява. Вече и дума не може да става за любов. През следващите няколко дни той прави така, че да арестуват майка й и леля й — заради съмнителните менителници. Те събират двеста и петдесетте гвинеи, необходими за компенсиране на загубите му, а Мари му изпраща писмо, заклеймявайки го като злодей и отвратителен лъжец. Но най-после Казанова е свободен, макар за кратко, защото след два дни е арестуван заради жалбата на Мари и е изправен пред съда на Боу Стрийт, където известният сляп съдия сър Джон Филдинг го осъжда на доживотен затвор за опит да остави белези по лицето на момиче.
Казанова възразява, че е невинен. Съдията настоява Джакомо да доведе двама свидетели, които да гарантират, че никога повече няма да се опита да извърши такова престъпление. Позволяват му да изпрати слугата си да намери двама лондончани и го откарват в затвора „Нюгейт“, който той описва като „място на нещастие и отчаяние, ад, какъвто Данте би измислил“. И съвсем не преувеличава. Мол Фландърс, героинята от едноименния роман на Даниел Дефо, описва цветущо затвора, където „адският шум, крясъците, ругатните и врявата, вонята и мръсотията и всичките ужасяващи болезнени неща, които видях там, се обединяват и превръщат това място в символ на самия пъкъл или в нещо като преддверие към него“.
Казанова е освободен след гаранциите на търговеца на вино и шивача си, които дават клетвени показания в негова полза. Ла Шарпийон наблюдава освобождаването му отдалеч. Джакомо си купува папагал от магазин близо до Шарлот Стрийт, учи го да казва „госпожица Шарпийон е по-голяма курва от майка си“ и смята въпроса за приключен. И наистина е така, защото най-после успява да се отърве от тази девойка, която се вбесява, когато за способностите на папагала е съобщено в „Сейнт Джеймс Кроникъл“. Тя се съветва с адвокати дали може да съди птицата за клевета, но й казват, че трудно ще го направи.
Казанова похарчва над 150 000 английски лири за Ла Шарпийон, но е ощетен от нея по-скоро емоционално, отколкото финансово. Той знае, че не може да устои на красотата, но вероятно така и не осъзнава глупостта и самозаблудата, до които това го довежда. Джакомо отново ще бъде измамен, но няма да позволи на друга жена да засегне така дълбоко чувствата му.
* * *
Следващата сериозна авантюра на Казанова е с пет сестри. 186 186 Вж. Бележка за личните имена в края на книгата. — Бел.а.
Негов познат го представя на жена от Хановер, фрау Мариане фон Швихелд, която живее мизерно с дъщерите си в къща на Лестър Скуеър и с надежда чака обезщетение от правителството за щетите, нанесени на имението й от херцог Къмбърланд по време на Седемгодишната война. Джакомо отива там и заварва съдия-изпълнител в стаите. Тъй като се готвят да ги арестуват заради дълг от двайсет гвинеи, той казва на най-красивото момиче, че ще плати, ако бъде добра към него. Тя отговаря, че не знае за какво става дума, и избухва в сълзи. Точно когато Казанова си тръгва, се връщат двете по-големи сестри. Той ги разпитва и те се споделят, че са разговаряли с неколцина богати мъже и всички са ги харесали, но никой не е бил готов да им помогне, ако не получи в замяна някои „благосклонности“. Казанова набързо им обяснява житейските факти. Момичетата молят за помощ мъжете, защото си мислят, че ще ги омаят с красотата си. Искат пари, но не са готови да дадат нищо в замяна. Ако са грозни и могат да убедят някого да им помогне, той би го сторил веднага. Но за хубави и млади жени условията са други. Познават ли Ла Шарпийон? Та той е похарчил много пари за нея и не е получил нищо, освен няколко ласки. Парен каша духа.
Читать дальше