Дерек Паркър - Казанова

Ако Полин е забележително невинна чаровница (поне докато среща Казанова), Мари е съвсем различна. Майка й, баба й, нейните сестри, деца на швейцарски пастор, са проститутки. Тя с въодушевление следва техния път. Майка й се казва Аугспургер. През 1759 г. Казанова я среща за кратко в Париж и безразсъдно взима две съмнителни менителници от нея и сестра й. Те изчезват набързо и го оставят с празни джобове. Мари е изключително красива седемнайсетгодишна девойка и е известна като Ла Шарпийон на господата, които я посещават в къщата на майка й на Денмарк Стрийт в Лондон. Тя е дребна, със светлокестеняви коси, хубава бяла кожа, малки, но съвършено оформени гърди и изящни ръце и крака. Нещо повече, Мари Шарпийон има прелестно, открито лице, което според Казанова „свидетелства за душа, отличаваща се с деликатност на чувствата и благородство на маниерите, обикновено наследени по рождение“. 185 185 Спомени, 9, XI, 273. — Бел.а. Джакомо се запознава с нея през септември в къщата на свой познат и мигновено е запленен. Той поканва Мари и леля й на вечеря и моли Пемброук да се присъедини към тях.

Пемброук знае каква е репутацията на Мари и предупреждава Казанова да внимава. Графът дава двайсет гвинеи за бързо опипване в храстите във Воксхол, след което тя взима парите и изчезва. Когато се срещат отново, Мари му се присмива, че се е оставил да го измамят толкова лесно. Но Казанова е запленен от хубавицата, не е в състояние да разсъждава трезво и е толкова възбуден, че след като Мари и леля й си тръгват, е принуден да отиде на баня с приятеля си, където да утолява страстта си с две красиви сестри.

След ден-два той отива при Мари и загубва много пари на карти срещу трима явни мошеници. Това би трябвало да бъде още едно предупреждение, но Джакомо е безнадеждно влюбен в нея, макар че тя му отказва и най-невинната ласка, опитвайки се да изкопчи от него сто гвинеи, за да подпомогне очевидно несъществуващия бизнес на майка си. Казанова благоразумно отказва и Мари изчезва за няколко дни. После му съобщава чрез леля си, че е обидена, задето я е пренебрегнал. Жената казва, че Мари е болна, но с радост ще го приеме. Той незабавно хуква към къщата на Денмарк Стрийт, но се оказва, че момичето се къпе. Джакомо се вбесява и си тръгва, но лелята набързо се съгласява да го заведе на горния етаж, където той наистина вижда Мари в банята. Тя заема няколко прелъстителни пози, показвайки му всичко, което иска да види, но продължава да го държи на разстояние.

Разгневен, Казанова презрително хвърля на леля й банкнота от сто лири и излиза. И това е краят. Но когато шест дни по-късно случайно се срещат във Воксхол, Мари отново го запленява и той изпраща писмо на майка й, обещавайки й още сто гвинеи за една-единствена нощ с девойката, която не може да прогони от мислите си. На другата сутрин Мари отива при него и горчиво го укорява за опита му да я купи като животно. Казанова моли за прошка и през следващите две седмици похарчва близо 400 гвинеи, за да забавлява и нея, и леля й. Най-после Мари го допуска в леглото си, но това е всичко, което му позволява. Макар да е принуден да прибегне до насилие, Джакомо не постига нищо и се прибира вкъщи с главоболие.

На следващия ден той получава писмо от майката на Мари, в което се казва, че дъщеря й е наранена и има треска след безразсъдната му физическа атака и е принудена да внесе в съда обвинения срещу него. Казанова е разярен. Какво да прави с тази неотстъпчива хубавица? Анж Гудар, журналист с лоша репутация, с когото през 1759 г. се запознава в Париж и който познава семейство Шарпийон, му предлага решение — да си купи специално кресло с пет пружини за 100 гвинеи. Седне ли някой в него, щракват закопчалки за ръцете и краката и ги разтварят, а креслото повдига тялото така, че изнасилването става лесно. Казанова отказва. Подобно деяние може да бъде наказано със смърт, пък и не е по вкуса му.

Скоро след това докарват Ла Шарпийон в дома му. Тя е сама и Джакомо има възможност да я види, без присъствието на леля й. Мари го укорява за поведението му и се съблича, за да му покаже охлузванията си. Очарован, Казанова й предлага да я настани в къща в Челси с месечна издръжка петдесет гвинеи. Той наема къща и й плаща сто гвинеи в аванс, но когато я завежда там, Мари твърди, че е неразположена и отказва да се люби с него. На сутринта той се събужда, осъзнал, че тя отново го е излъгала, и я изритва от леглото. С разкървавен нос, Мари се оплаква на портиера на къщата, който съветва Казанова, че е по-добре да я остави на мира, защото може да подаде жалба срещу него. След ден-два Джакомо чува, че Мари възнамерява да се оплаче, обвинявайки го в опит за содомия (тогава содомията се смята за углавно престъпление). Той обаче е все така влюбен в нея и изпълнен с чувство за вина, че я е ударил. Казанова й изпраща скъп сервиз за чай от дрезденски порцелан и красиво огледало, дава на майка й и леля й двете съмнителни менителници, които дотогава е крил от тях. Но Мари и този път остава неблагосклонна. Джакомо не може да я забрави, макар че се среща с други жени, сред които и прочутата Кити Фишър, вероятно най-известната проститутка в Англия, с която може да се забавлява само за десет гвинеи. По време на излет в парка Ричмънд Мари, изглежда, е готова да се смили над него. Тя го завежда в лабиринта на кралица Каролина, хвърля се на тревата и заема съблазнителни пози. Казанова е убеден, че Мари го желае. Но в последния момент тя отново го отблъсва.